Астмата представлява тежко заболяване, проявяващо се с много висока чувствителност и хронично възпаление в бронхиалното дърво, което може да е предизвикано от най-различни въшни фактори и дразнители.
Бронхиалното дърво е съвкупността от трахея, фаринкс, бронхи, бронхиоли и крайните бронхиоли. Когато има контакт с дразнител или пък в някой провокиращ момент се получава запушване в бронхите и съответно дишането става силно затруднено.
Запушването на бронхите e променливо явление и същевременно е напълно обратимо, ако се приложат правилните медикаменти. В нормално състояние ежедневно човек прави около 25000 вдишвания и издишвания, по време на които е вдишват около 10000 литра въздух.
За хора, които страдат от астма, този процес може да бъде голямо препятствие, тъй като по време на пристъп издишането е затруднено. Поради тази причина астматиците често правят резки и кратки вдишвания, но едновременно с това издишат бавно и с очевидно усилие.
Механизъм на действие на астмата
Основното действие на астмата се изразява в стесняването на дихателните пътища и съпътстващите го проблеми. Именно това стесняване причинява възпрепятстването на нормалното минаване на въздух от и към белите дробове. В голяма част от случаите са засегнати бронхиалните тръби, като това не оказва влияние върху белодробната тъкан или въздушните алвеоли.
Стесняването на дихателните пътища е причинено от три основни фактора - поява на възпаление, бронхоспазъм и последваща свръхчувствителност. В следващите редове ще разгледаме поотделно механизма на действие на всеки един от тези три фактора.
Възпаление - именно това е първият и същевременно най-важен фактор, причиняващ стесняването на бронхиалните тръби. При възпаление тръбите са отекли, зачервени и силно раздразнени. Възпалението е резултат от реакцията на организма към даден вид алергени и някои външни дразнители.
Възпалената тъкан започва да отделя слуз, запушваща бронхиалните тръби. Клетките, събиращи се около увредената тъкан, могат да я увредят, като същевременно и да помогнат за стесняването на дихателните пътища.
Бронхоспазъм - по време на настъпването на астматичен пристъп, мускулите, намиращи се около бронхиалните тръби, започват да се съкраващат. Това стягане представлява бронхоспазъм, който допълнително стеснява дихателните канали и влошава положението.
Свръхчувствителност - хронично възпалените и свити дихателни пътища на хората, страдащи от астма, са прекалено чувствителни на външни дразнители и алергени. Комбинацията между възпаление, свръхчувствителност и бронхоспазъм е главният виновник за трудността при вдишане и издишване.
Видове астма
Познати са три вида астма, зависещи от причината за възникване:
Алергична астма - това всъщност е алергична реакция, възникваща заради специфични алергени, които се намират в околната среда. Най-често срещаните алергени, отключващи астма, са домашна прах и акари, животински косми, спори, различни химически вещества.
Неалергична астма - тя е причинена от провокиращи фактори, които имат неспецифичен характер и могат да се намират както във вътрешната среда, така и във външната. Най-често срещаните провокиращи фактори за неалергичната астма са хормонални промени, физически усилия, психическо напрежение, инфекции, химични дразнители. Това са рискови фактори за астматичен пристъп, без да са свързани с конкретен алерген.
Смесена астма - както става ясно от името й, тя е комбинация от алергичната и неалергичната астма.
Симптоми при астма
Симптомите при астмата могат да са различни по тежест - от едва осезаеми до много тежки, които буквално застрашават живота на човека.
Основната проява на астмата е астматичният пристъп, който най-често се изразяват в: мъчителна суха кашлица; тежест и стягане в гърдите; задух, който се появява на пристъпи; свистене при дишане; сухи и свиркащи хрипове, които се чуват от разстояние. В някои случаи единственият симптом на заболяването е хроничната кашлица, която се появява или нощем, или по време на тренировки.
Диагностициране на астма
На първо място специалистът се запознава с оплакванията на пациента и се фокусира върху давността и тежестта на астматичните пристъпи. Прави се обстоен медицински преглед, назначават се и редица тестове, които целят да открият бронхиалната хиперактивност или пък вече проявилата се астма.
Тестовете се осъществяват с помощта на специализиран уред, който изследва дишането, и специални провокиращи проби с вещества, действащи директно върху дихателната система.
Алергичната астма се диагностицира чрез провеждането на тестове, целящи да открият чувствителността на организма към алергенни - правят се кожни, елиминационни и провокационни проби. Понякога се изследва кръвта и се търси наличието на клетки, които причиняват алергичните пристъпи.
Лечение на астма
За съжаление астмата спада към хроничните заболявания, което означава, че не може да бъде излекувано напълно. Все пак има редица медикаменти, които, ако се използват правилно, могат значително да подмогнат дихателните функции и да намалят тежестта на пристъпите. Основната цел на лечението на астмата е да се премахне бронхиалното запушване и хроничното възпаление.
Астматичният пристъп понякога е животозастрашаващо състояние, поради което за неговото облекчаване се прилагат бързодействащи медикаменти, които имат много силно бронхоразширително действие. Към тези медикаменти спадат антихолинергични препарати и бета-2 рецепторни агонисти. Те не са предназначени за ежедневна употреба, а се използват само по време на пристъпа.
В периодите без пристъпи и за по-продължително лечение се назначават редица други медикаменти. На първо място са т.нар. инхалаторни кортикостероиди, които намаляват хроничното възпаление и същевременно спират алергичната реакция. Прилагат се и бронходилатори с дълго действия, които осигуряват продължителна дилатация на бронхиалното дърво. В лечението влизат и антиалергични стабилизатори, които се използват за профилактика на астматичните пристъпи.
Прилагат се и допълнителни медикаменти - секретолитици, антибиотици, муколитици. От огромно значение е препаратите за лечение на астматичните пристъпи винаги да бъдат в непосредствена близост до болния и да са лесно достъпни, за да бъдат употребени веднага, когато е необходимо.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
