Отслабена артерия, увредена с балонести образувания и издатини, се нарича аневризма. Състоянието е изключително опасно. За хора с емфизем рискът от разкъсване на аневризма е много по-висок, отколкото при тези без белодробно заболяване, показват нови изследвания.
Като цяло, аневризмите се развиват бавно и не предизвикват симптоми. Когато аневризма в мозъка се разкъсва или изтича, това може да причини животозастрашаващ тип кръвоизлив, наречен субарахноидален кръвоизлив. Аневризми могат да се развият и на стената на аортата, големия кръвоносен съд, който доставя кръв към корема, таза и краката. Разкъсването позволява изтичане на кръв в тялото.
След края на нашето изследване можем да кажем на пациентите с емфизем, че са изложени на по-висок риск от образуване на аневризма. Затова трябва да ги скринират и да работят за намаляването на рисковите фактори за състоянието като тютюнопушене и контрол на кръвното налягане, казва д-р Али Махта, водещ автор на проучването и асистент по неврология в Медицинското училище Уорън Алперт на Университета в Браун в Провидънс, Роуд Айлънд.
Емфиземът е хронично състояние на белите дробове, при което алвеолите – малките въздушни торбички в белите дробове, където се осъществява обменът на кислород и въглероден диоксид, са повредени и могат да се разкъсат, което затруднява дишането. Емфиземът се счита за вид хронична обструктивна белодробна болест, заедно с хроничния бронхит. Пушенето е основна причина за състоянието.
За новото проучване изследователите са разгледали медицински данни на близо 1. 7 милиона пациенти над 65-годишна възраст и са ги следвали повече от четири години. От повече от 4 800 пациенти, диагностицирани с руптура на аневризма, 433 случая настъпват при хора с емфизем.
В предишни проучвания било установено, че двете състояния имат обща патология. Данните сочат, че твърде много от един вид ензим или недостатъчно защитни протеини може да доведе до разрушаване на стените на малките въздушни джобове на белия дроб, както и стените на основните артерии.
Въпреки това съществуват ограничения за изследването, признават изследователите. Докато използването на административни данни позволява на изследователите да изследват голяма група хора, тези записи не обхващат клинични променливи като тежест, лечение или продължителност на емфизема или аневризма на пациента, или контекста, в който е поставена диагнозата. Записите също не съдържат подробности за историята на пушенето на пациента.
И при двете заболявания тютюнопушенето е фактор, който допринася за появата им, казва д-р Махта. Все още не можем да кажем дали този вреден навик ги причинява или само допринася до влошаването им.
Следващата стъпка на учените е да продължат да изследват връзката между емфизема и аневризма и да проучат дали има специфични биомаркери, свързани с аневризма, които могат да осигурят потенциални цели за молекулярна терапия.
