Емоционалните реакции на ежедневния стрес могат да предскажат дългосрочно психичното здраве според ново проучване, проведено във факултета по психология към Ървайнския университет. Изследването, което се появява онлайн в списанието Психолоджикъл сайънс, предполага, че поддържането на емоционален баланс е от решаващо значение за избягване на тежки психични проблеми.
Сюзън Чарлз, преподавател по психология и социално поведение в Ървайнския университет, и нейните колеги провели проучването, за да отговорят на един дългогодишен въпрос, а именно дали ежедневният стрес може да се натрупва до степен, в която да разруши психичното ни здраве в бъдеще?
Използвайки данни от две национални надлъжни проучвания, изследователите открили, че отрицателните емоционални реакции на участниците към ежедневните стресови фактори, например спорове със семейния партньор, конфликти на работното място, чакане по опашки или висене в задръствания, могат да предизвикат тревожност и депресии в бъдеще.
Успешното управление на ежедневните емоции е важно за цялостното ни психично здраве, казва Чарлз. Ние сме толкова фокусирани върху дългосрочните цели, че не виждаме значението на регулирането на нашите моментни емоции. Промяната на начина, по който реагирате на стреса, и как мислите за стресови ситуации, е също толкова важно, колкото поддържането на здравословна диета и упражнения, споделя още тя.
Резултатите от изследването са базирани на данни от 711 мъже и жени на възраст между 25 и 74 години.
Според Чарлз и нейните колеги резултатите от проучването показват, че психичното здраве не се променя само от големи събития в живота. То се влияе и от привидно малки емоционални преживявания. Изследването също така показва, че хроничният характер на отрицателните емоции в отговор на ежедневните стресови фактори може да окаже влияние върху дългосрочното психично благополучие.
Важно е да не се допуска ежедневните проблеми да променят живота ви. В края на краищата, моментите се равняват на дни, а дните – на години. За съжаление, хората не виждат проблемите на психичното здраве като такива, докато не станат толкова тежки, че изискват професионално внимание, казва в заключение Чарлз.
