Учените съобщават, че са открили първите доказателства, че еректилната дисфункция може да има генетични основи. В изследването учените анализирали данни от стотици хиляди мъже. Изследователите открили генни вариации в специфично място в човешкия геном близо до гена SIM1, които са значително свързани с повишен риск от импотентност.
Идентифицирането на този SIM1 локус като рисков фактор за еректилна дисфункция е огромен научен пробив, тъй като осигурява дългоочакваното доказателство, че има генетичен компонент на болестта, казва авторът на изследването Ерик Йоргенсон. Той е учен в научно-изследователския отдел на Kaiser Permanente в Северна Калифорния.
Идентифицирането на първия генетичен рисков фактор за еректилна дисфункция е вълнуващо откритие, защото отваря врати за изследвания на нови, генетично-базирани терапии, добавя още той.
Еректилната дисфункция е често срещано състояние сред по-възрастните мъже и е свързана с много причини като неврологични, хормонални и съдови фактори. Има лечения, които са насочени към тези фактори, но много мъже не реагират на тях.
Смята се, че генетиката играе роля в около една трета от случаите на еректилна дисфункция, но това е първият път, когато изследователите са свързвали специфично геномно местоположение с разстройството.
Изследването е публикувано в списанието Proceedings на Националната академия на науките на САЩ.
Това проучване сочи към нова посока на изследване за еректилна дисфункция, която би ни помогнала да идентифицираме други ключови генетични варианти, които предизвикват болестта и да водят до изследвания, за да разберем по-точно механизмите, чрез които те действат, казва съавторът на изследването д-р Хънтър Уеселс, професор по урологията в Медицинския университет във Вашингтон.
Надяваме се, че това ще доведе до по-добро лечение и, което е важно, по-добра превенция за мъжете и техните партньорки, които често страдат мълчаливо от това състояние, добави още той.
