Каланхоето не е нещо, което можете да объркате. Това са сочни растения от семейството Дебелецови (седуми), които се отглеждат както с декоративни, така и с лечебни цели. Родът Каланхое има над 200 вида. Всички растения от това семейство имат сочни месести стъбла и листа. Нищо чудно, че латинското име на семейството идва от думата "тлъсти". Родина на каланхоето са Южна и Югоизточна Азия, Южна Америка.
Като стайни растения се отглеждат няколко вида, но лечебни свойства имат само „живораждащите”. Това е Каланхое Дегремонтиана (Kalanchoe daigremontiana) - ниско растящо растение (достига височина 50 cm), с тясно-яйцевидни листа (форма на удължен триъгълник), до 15-20 cm дълги, сиво-зелени, на обратната страна с пурпурни петна, способни да също да образуват в зъбите по ръбовете на листата голям брой "бебета" - малки растения с листа и корени, които лесно летят и се вкореняват. Всяко такова "бебе" е бъдещ „домашен лекар”. Подобно на него и също лечебно е Каланхое Пината.
До 60-те години на миналия век в Европа практически нямаше информация за лечебните свойства на каланхоето, но когато тези цветя започнаха да навлизат като стайни растения, започнаха да се появяват съобщения за техните медицински свойства. Така беше отбелязано, например, че при намазване на носната лигавица грипът бързо се излекува и по време на епидемия хората го използват като профилактика.
Сокът от натрошени каланхоеви листа спира кървенето, бързо премахва зъбобол и главоболие, лекува мастит, екзема и кожни обриви. В резултат на тези доклади официалната медицина започна да изследва това необичайно растение, а в края на 60-те години тя го въвежда във фармакологичната практика като средство за лечение на рани и язви, фистули и изгаряния. Вярно е, че официалната медицина спря само външната употреба на сок от растението, което не може да се каже за народната медицина.
Флавоноиди, танини, витамин С, полизахариди, много органични киселини, както и минерални елементи се намират в сока на каланхоето. При запазване на каланхое на тъмно място при ниска температура в растението се натрупват биогенни стимуланти, важни за лечението на много заболявания.
За да се получи сок, измитите листа и стъбла се съхраняват в хладилник при температура 5-10 градуса за не повече от 7 дни. След това те се раздробяват, за да се получи хомогенна маса, изстискват се, филтрират се и, ако е необходимо, се стерилизира или консервира. В тази форма сокът може да се съхранява до една година. Също от растението се приготвят тинктури и мехлеми за външна употреба.
Сокът от каланхое се използва основно външно за лечение на кожата и лигавиците, капване в носа и ушите, понякога и за вътрешна употреба – по 1 чаена лъжичка след хранене.
Сокът на каланхоето е ниско токсичен и има изразено противовъзпалително, бактерицидно, ранозаздравяващо, кръвоспиращо действие и затова се използва за заздравяването на язви, рани, изгаряния, измръзване. Свеж сок от каланхое спира кървенето, лекува циреи, кожни обриви, екземи, изгаряния, ерозия на шийката на матката и разранени зърна.
Той не само разрушава бактериалната инфекция, но и проявява антивирусна активност. Този сок е ефективен и при тонзилит, пародонтоза и стоматит. Противопоказанията му са индивидуална непоносимост, бременност, кърмене, ниско кръвно налягане, цироза на черния дроб, бронхиална астма и алергични реакции.
