Оклузалната болест се причинява от дисбаланс между зъбите, дъвкателните мускули и челюстта. Последиците от нея, ако не се лекува, са много прогресиращи и опасни и, за съжаление, все по-широко разпространени. Анализите показват, че заболяването не се ограничава само до по-старото поколение, както се смяташе доскоро.
Характерен симптом на оклузалната болест е твърда зъбна тъкан. Тя се изразява в изхабяване или когато зъбите многократно се търкат един срещу друг. Също така се наблюдава цялостна ерозия на зъба или когато той се разяжда от киселини.
Възможно е и изтъркване на зъба заради външни предмети, многократно триещи се в зъбите. Най-често това се наблюдава на зоната на шийките на зъбите в близост до линията на венците и се дължи на травматична почистваща техника на миене на зъбите. Може да се причини и от неща като зъбни коронки или вредния навик за дъвчене на химикалки или бъркалки за кафе.
Понякога се наблюдава и абфракция. Когато един зъб е оклузално претоварен, флексията около шийката може да причини стресови фрактури на външния слой (емайла) на зъба.
Важно е да се разбере, че емайлът е много по-твърд от вътрешния дентин и кореновата повърхност. След като външният слой се иззтрие или ерозира, увреждането на зъба ще прогресира много по-бързо.
Най-често на заболяването са изложени задните дъвкателни зъби. Ерозията им води до позициониране напред на долната челюст в опит да се установи баланс на челюстта.
Това води до претоварване и напукване на зъбите. Те също започват да се клатят. Възможна е болка при захапване. Претоварените зъби могат да причинят компресия на лигамента около зъба и дори кръвоснабдяването и нервите на зъба.
Тогава се появява свръхчувствителност към студени и топли храни, както и болка в мускулите на челюстта и дори мигрена.
Лечението на оклузалната болест е насочено към коригиране на центричната оклузия, което позволява челюстта да намери отново баланс и разместването на зъбите и напрягането на мускулите на челюстта да свърши. Това става чрез поставянето на пластини, които да уравновесят ерозиралите зъби.
След като болестта прогресира, често е необходим мултидисциплинарен подход, включващ не само вашия общопрактикуващ зъболекар и лабораторна техника, но и ортодонт, пародонтолог и/или лицево-челюстен хирург.
Тоталната рехабилитация на оклузията често включва многомесечно лечение. Редовните зъболекарски прегледи ще позволят ранното откриване на проблема и правилното му лечение.
