Неинфекциозен менингит

Неинфекциозният менингит е подуване, дразнене и възпаление на тъканите на мозъка и гръбначния мозък (менингите) и на запълненото с течност пространство между менингите.

Той се причинява от нарушения, които не са инфекции или е следствие от употреба на лекарства или ваксини. Понякога неифекциозният менингит се нарича асептичен, но второто е по-широко понятие и означава менингит, който не е причинен от бактерии, подобно на вирусния менингит.

Мозъкът и гръбначният мозък са покрити от три слоя тъкан, наречени менинги. Субарахноидното пространство е разположено между средния слой и вътрешния слой на менингите. Това пространство съдържа цереброспиналната течност, която тече през менингите, запълва пространствата в мозъка и спомага за успокояване на мозъка и гръбначния мозък.

Неинфекциозният менингит е вид асептичен менингит (менингит, причинен от нещо различно от бактериите, които обикновено причиняват остър менингит).

Причини за неинфекциозен менингит

Неинфекциозният менингит се причинява от нарушения, които не са инфекции или от лекарства или ваксини. Като цяло тези състояния са редки причини за менингит. Причините за неинфекциозния менингит включват:

- ракови заболявания, мозъчни тумори;

- автоимунни заболявания;

- алергии;

- системен лупус еритематозус (лупус);

- определени лекарства;

- ваксини;

- травма на главата;

- мозъчна хирургия;

- токсини.

Нарушенията, които най-често причиняват неинфекциозен менингит, включват разстройства, които причиняват възпаление, като възпалението, което възниква, когато имунната система на тялото не работи и атакува собствените тъкани на тялото (автоимунни нарушения). Такива нарушения включват ревматоиден артрит и системен лупус еритематозус (лупус).

Лекарствата, които могат да причинят неинфекциозен менингит, включват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и някои антибиотици. Неинфекциозният менингит, дължащ се на НСПВС, може да се появи при хора, които имат автоимунни нарушения като ревматоиден артрит или системен лупус еритематозус (лупус).

Неинфекциозният менингит може да се развие и след разкъсване на мозъчна киста, когато течността в нея изтича в субарахноидното пространство. Такива кисти могат да присъстват при раждането или да бъдат причинени от инфекция с тения, наречена цистицеркоза.

Симптоми при неинфекциозен менингит

Обикновено неинфекциозният менингит причинява симптоми, подобни на тези на бактериалния менингит, но са по-леки и могат да се развият по-бавно. Симптомите включват главоболие, схванат врат и висока температура. Когато шията стане скована, спускането на брадичката към гърдите става болезнено.

Често има и други симптоми, като гадене, повръщане, фотофобия (очите са по-чувствителни към светлината), променен психичен статус (объркване, раздразнителност), повишено вътречерепно налягане.

При тежки случаи може да се развият епилептични припадъци и когнитивни нарушения. Повечето хора се възстановяват след 1 до 2 седмици.

Диагностика на неинфекциозен менингит

Спинална пункция и анализ на цереброспиналната течност. При неинфекциозен менингит се установява липса на бактерии, вируси или друг възможен причинител на менингит, лимфоцитна или неутрофилна плеоцитоза, висок протеин и обикновено нормално ниво на глюкоза.

Лекарите подозират менингит, когато хората имат главоболие и схванат врат, особено с повишена температура. След това се опитват да определят дали менингитът е бактериален (изисква незабавно лечение) или не. Ако симптомите са по-малко тежки, причината е по-малко вероятно да са бактериите.

За получаване на проба от цереброспинална течност се прави гръбначна пункция (лумбална пункция). Първо се прави компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (ЯМР), ако лекарите подозират, че налягането в черепа е повишено или че причината е мозъчна киста или друга маса в мозъка.

В такива случаи правенето на пункция може да причини животозастрашаващо разстройство, наречено мозъчна херния. След понижаване на налягането в черепа или ако не се открие киста, се прави гръбначна пункция.

Пробата от цереброспинална течност се изпраща в лаборатория за изследване и анализ. Определят се нивата на захар и протеини и броят и видът на белите кръвни клетки в течността. Течността се култивира, за да се провери наличието на бактерии и по този начин да се изключи или потвърди бактериален менингит.

Неинфекциозният менингит е възможен, когато течността съдържа излишни бели кръвни клетки (което показва възпаление) и не съдържа бактерии, които биха могли да бъдат причината. Тогава се правят други тестове за идентифициране на инфекциозни организми, различни от бактерии, като вируси и гъбички в цереброспиналната течност.

Неинфекциозният менингит е вероятен, ако хората имат разстройство или приемат лекарство, което може да причини менингит, а симптомите и резултатите от теста на лицето не предполагат, че причината е инфекция.

Лечение на неинфекциозен менингит

Ако хората изглеждат много болни, лекарите започват лечението веднага, без да чакат резултати от тестове, за да установят причината. Лечението включва антибиотици, които се прилагат, докато лекарите не са сигурни, че тези хора нямат бактериален менингит, който, ако не се лекува, може бързо да причини трайно увреждане на мозъка или смърт. Те също така получават ацикловир (антивирусно лекарство) в случай, че инфекцията се дължи на вируса на херпес симплекс.

След установяване на причината лекарите лекуват съответно причината - например, като лекуват разстройство или спират лекарства. Извършва се и сиптоматично лечение според нуждите. Главоболието и повишената температура могат да се лекуват с парацетамол или други средства по преценка на лекаря. При проявени други симптоми се назначават подходящи лекарства.