Въпреки че бактериите и вирусите често се смятат за основните причинители на инфекции и заболявания, гъбичките също могат да причинят сериозни проблеми.
Гъбичните инфекции могат да се разпространят чрез кръвта до централната нервна система, която се състои от гръбначния мозък и мозъка. Когато това се случи, може да се появи гъбичен менингит, който представлява възпаление на защитната мембрана, обграждаща централната нервна система. Въпреки че може да бъде много сериозен, гъбичният менингит също е много рядък и не е заразен.
Сред гъбичките най-често виновни за заболяването са Cryptococcus neoformans
Histoplasma, Coccidioides, Blastomyces. Общото разпространение на заболяването е неясно, но някои форми са донякъде често срещани сред високорисковите популации.
Групите, които са най-застрашени от гъбичен менингит, са новородените, хората с отслабена имунна система заради заболявания като рак, диабет и ХИВ или СПИН, както и тези, които са били на дълги курсове с антибиотици.
Приемащите определени стероиди, лекарства за химиотерапия или лекарства за ревматоиден артрит, както и пациенти с шунти или интраваскуларни катетри или такива, които в скоро време са били подлагани на трансплантация на органи или костен мозък, също са рискови.
Хората с гъбичен менингит често изпитват подобни симптоми на други форми на менингит като завишена температура, главоболие и схванат врат. Възможно е гадене и повръщане, чувствителност към светлина, объркване.
Разликата е, че при гъбичен менингит тези симптоми могат да се появят по-бавно, отколкото биха били при вирусни или бактериални форми на заболяването.
Няма ваксини, които предотвратяват гъбичния менингит.
Лечението включва убиване на основната инфекция с дълъг курс на противогъбични лекарства (специфични за гъбичките), които обикновено се дават интравенозно в болницата.
Има и лекарства, които могат да се дават перорално и интравенозно. Сред тях са амфотерицин В, итраконазол, флуконазол.
Някои от тези лекарства, особено амфотерицин В, могат да бъдат токсични за бъбреците.
