Гнойната ангина е инфекциозно заболяване, при което се появяват патологични промени в лимфоидната тъкан на фаринкса. Най-често заболяването се развива при деца от 5 до 15 години. Тя бива два вида, а именно фоликуларна и лакунарна. Протичането им е сходно, като пациента може да има признаците и на двете форми едновременно.
Причини за гнойната ангина
Етиологията на заболяването са инфекциозни възбуди, като те най-често са бактерии и вируси, като в редки случаи гнойната ангина може да е предизвикана в резултат на гъбички или паразити. При децата най-често възпалението е предизвикано от стрептококи (85% от случаите). Гнойната ангина при възрастните се предизвиква на фона на острите респираторни вирусни инфекции.
Инфекциозните агенти могат да проникнат в тъканта на сливиците екзогенно (от болен човек по въздушни капчици, домакински или хранителни пътища), както и по ендогенен път (от кариозни зъби, остри респираторни инфекции и други инфекциозни процеси в организма).
При хората с отслабена имунната система гнойната ангина се предизвиква от патогенни микроорганизми, които постоянно присъстват в лигавицата на устната кухина или фаринкса и при обикновени условия не предизвикват възпаления. Факторите, които могат да доведат до развитието на гнойна ангина са:
- хипотермия, както на тялото като цяло, така и на гърлото (например, когато ядете сладолед, пиете много студена вода и други);
- инфекциозни процеси в организма;
- наранявания на сливиците;
- замърсяване на въздуха;
- повишена влажност в помещението;
- смяна на климатичните условия;
- хранителни или други интоксикации;
- неправилно хранене;
- вредни навици;
- силна преумора;
- стресови ситуации;
- имунодефицит.
Симптоми на гнойна ангина
Инкубационният период на гнойната ангина трае от 12 часа до 3 дни Заболяването започва остро, с повишаване на температурата, като фебрилитетът може да стигне до 39-40˚С. Появява се втрисане, главоболие, слабост, болки в мускулите и ставите.
Характерна е и силната болка в гърлото, засилваща се при преглъщане и по време на разговор, шийните лимфни възли са увеличени и болезнени при палпация. Сливиците и прилежащите тъкани са хиперемични и подути, като понякога отокът може да е толкова голям, че да затруднява дори дишането. Характерен симптом на гнойната ангина е и наличието на везикули с бял или жълтеникав цвят.
- повишена температура до 39-40 ˚С;
- остро начало на заболяването;
- втрисане;
- главоболие;
- слабост;
- болка в мускулите или ставите;
- увеличени лимфни възли;
- болка в гърлото при преглъщане или говорене;
- везикули с бял или жълтеникав цвят.
Диагностика на гнойната ангина
За да се постави конкретна диагноза при това заболяване се снема подробна анамнеза по данни на болния, а също така се прави фарингоскопия. Като правило това е напълно достатъчно, за да се постави точна диагноза. При необходимост може да се направи общ анализ на кръвта и урината, а също така бактериологично изследване с вземане на гърлен секрет.
При анализа на кръвта се забелязва увеличаване на левкоцитите, а скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) се увеличава, достигайки 40-50 мм/ч при норма 1-15 мм/ч. В някои случаи за идентифициране на инфекциозния агент е необходимо серологично изследване на кръвта. Патогенът се определя по метода на полимеразната верижна реакция.
Лечение на гнойна ангина
То обикновено се провежда в домашни условия. Хоспитализиране на пациента в болница се налага само при особено тежки случаи или при децата до 3 години. Основен метод на лечение е антибиотичната терапия. Важно е да се избере правилната дозировка спрямо възрастта и състоянието на болния.
Състоянието започва постепенно да се подобрява на втория ден от лечението, но е важно антибиотичният курс да се завърши изцяло, за да се избегне появата на усложнения вследствие на непълното излекуване на заболяването. Тъй като в повечето случаи е важно да се започне лечение веднага, обикновено се прилагат антибиотици с широк спектър на действие.
При повишаване на температурата се използват антипиретични (температуропонижаващи) лекарства (необходимостта от тях, като правило, възниква само през първите 1-3 дни). Общата терапия се допълва с чести гаргари на гърлото с антисептични разтвори и отвари от лечебни билки, които правят по-лесно премахването на гной от лигавицата на устната кухина и фаринкса. В допълнение към гаргарите могат да се изпишат и лекарства за локално приложение, например под формата на спрейове.
Изключително важно е да се предприеме навременно лечение, тъй като при гнойната ангина могат да възникнат редица усложнения, които могат да са много опасни за здравето. Така например, ако не се лекува болният, тогава може да възникне дори силен оток на сливиците, което да предизвика задушаване, включително и по време на сън.
Късните усложнения възникват 3-4 седмици от началото на заболяването. Към тях се отнасят гломерулонефрит, бъбречна недостатъчност, миокардит, септичен артрит, остра ревматична треска, ревматично увреждане на ставите, сепсис.
При своевременна диагноза и провеждането на правилно лечение, тогава прогнозата е благоприятна. Важно е още с появата на първите симптоми, да се обърнете за консултация към лекуващия ви лекар или отоларинголог, който да диагностицира дали това е гнойна ангина или друго респираторно заболяване.
