Когато тонзилите (или просто сливиците) са заразени с различни патогенни микроорганизми, говорим за ангина (остър тонзилит). Гнойната форма на заболяването протича най-тежко и е известна като гнойна ангина, гноен тонзилит или гнойно възпалено гърло.
От гнойният тонзилит страдат както деца, така и възрастни. Пиковата честота се наблюдава в есенно-зимния период.
Видове ангина
По характера на структурните промени и участието в процеса на палатинните сливици се разграничават следните видове тонзилити:
- катарален - без гной, най-леката форма;
- фоликуларен - с образуването на гной;
- лакунарен - също гнойна форма на тонзилит;
В зависимост от патогена, причинил инфекцията в сливиците, тонзилитът може да бъде със стрептококова, стафилококова, вирусна, смесена етиология.
Според хода на заболяването тонзилитът може да бъде лек, умерен и тежък.
Причини за гнойна ангина
Причините за заболяването са:
- В-хемолитичен стрептокок група А (обикновено);
- проникване в сливиците на стафилококи (индивидуално или в комбинация със стрептококи);
- вируси (вирус Coxsackie, херпес вирус);
- бледа спирохета (причинител на сифилис).
Предразполагащите фактори за развитието на гнойна ангина включват:
- тютюнопушенето;
- отслабване на защитните сили на организма;
- хипотермия;
- замърсяване с газове, запрашеност на околната среда;
- вредни условия на работа (контакт с прах, температурни промени);
- липса на витамини;
- недохранване;
- живот в мегаполиси.
Симптоми на гнойна ангина
Гнойната ангина е доста сериозно и тежко заболяване. Инкубационният период на ангината е от няколко часа до два дни. Заболяването започва остро и признаците на интоксикация на тялото излизат на преден план. Те включват:
- повишаване на телесната температура (до 38-40 ° C);
- болки в тялото;
- главоболие без конкретна локализация;
- слабост и летаргия;
- намален или липса на апетит.
В допълнение, има увеличение на регионалните лимфни възли или лимфаденит (подуване на субмандибуларната област, зад ухото, зад шията, тилни лимфни възли).
Също така пациентите могат да имат:
- болка в ставите и мускулите, в корема;
- сърцебиене;
- кашлица;
- хрема.
В зависимост от степента на оток и уголемяване на сливиците се появява болки в гърлото при преглъщане. В тежки случаи сливиците са толкова хипертрофирани, че почти блокират фаринкса, пациентът не само не може да преглътне, дори му е трудно да отвори устата си.
Диагностика на гнойна ангина
Диагнозата на гнойната ангина се установява от съвкупността от характерни оплаквания и преглед на пациента. При прегледа се палпират регионалните лимфни възли и се извършва фарингоскопия. Фарингоскопията е визуален преглед от лекар на устната кухина и фаринкса медицинска шпатула.
При визуален преглед на гърлото се виждат яркочервени разширени сливици, върху които има разширени фоликули или лакуни с жълто (гнойно) съдържание. Гнойта, която тече от спукани фоликули или лакуни, образува влакнесто покритие на сливиците, което лесно се отстранява с тампон.
Допълнително може да се назначи микробиологично изследване на гърлен секрет с антибиограма за определяне на точно лечение.
Необходимо е да се разграничи заболяването от дифтерия, инфекциозна мононуклеоза.
Лечение на гнойна ангина
Отоларинголог или общопрактикуващ лекар участват в лечението на гнойната ангина. По правило пациентите с лека до умерена тежест на заболяването се лекуват амбулаторно, но е възможна и хоспитализация при тежка интоксикация или поява на усложнения.
На пациента се назначава почивка на легло, ограничаване на контактите и, по-специално, разговори с близки. Препоръчва се изобилен прием на топли напитки, сокове, вода, слаб чай с лимон.
Тъй като тялото е отслабено, а самият пациент трудно се храни поради неприятни усещания при преглъщане, храната трябва да е богата на витамини, лесносмилаема, топла и мека по текстура.
Задължително се препоръчвагаргара с топли, но не горещи разтвори с антисептици, сода или сол и отвари от билки. Те не само действат като дезинфектант, но също така облекчават подуването на сливиците, облекчават болката в гърлото.
Несъмнено при лечението на гнойно възпалено гърло е невъзможно без антибиотици. Поради бавните резултати от микробиологичните посявки обикновено се предписват широкоспектърни антибиотици, за да се избегнат усложненията. Курсът на антибиотичната терапия е най-малко 7 дни. Важно е да приемате лекарства в рамките на три дни след нормализиране на температурата.
За облекчаване на отоци и облекчаване на болки в гърлото се предписват нестероидни противовъзпалителни средства (парацетамол, нурофен и др.) и антихистамини. Предписват се симптоматични лекарства, таблетки или спрейове за гърло, спрей за нос и др.
За укрепване на имунната система се предписва витаминна терапия в комбинация с правилния дневен режим и здравословна храна.
Хирургичното лечение или тонзилектомия е препоръчително при увеличаване на размера на сливиците, които пречат на дишането, чести рецидиви на тонзилит, неефективна лекарствена терапия и разпространение на гнойни процеси в съседните тъкани.
Самолечението на възпалено гърло, както и самостоятелното вземане на решение за прием на определени антибактериални лекарства е противопоказано. Такова лечение може да доведе до гнойно-възпалителен процес, който да се разпространи в съседните тъкани, могат да се появят и сериозни усложнения от други органи и системи, а острият тонзилит ще стане хроничен.
Последствия и прогноза
Гнойното възпалено гърло е опасно заради неговите усложнения, които могат да бъдат както късни, така и ранни. Ранните включват: синузит, отит, ларингит, гноен лимфаденит, мекотъканни абсцеси. По-късно може да се развие: менингит, ревматизъм, гломерулонефрит, полиартрит, пиелонефрит.
Прогнозата за навременно и качествено лечение на заболяването е благоприятна.
Превенция на гнойна ангина
Превенцията на гнойната ангина е укрепване на имунната система чрез закаляване, поддържане на здравословен начин на живот. Препоръчителна е физическа активност, редовни разходки на чист въздух, здравословна диета, съдържаща необходимото количество витамини и минерали. Важно е да се поддържа хигиената на устната кухина, своевременно да се елиминират огнищата на инфекция в устната кухина и назофаринкса, като кариес, синузит, отит.
