Хипофизната жлеза е с размерите на грахово зърно и е разположена в основата на мозъка. На практика се намира зад носа и синусите зад него, точно под хипоталамуса. Тази жлеза произвежда важни хормони, които действат на други органи и подобряват работата им.
Тя е и много важна, защото регулира хормоните, които всички останали жлези в тялото ни произвеждат. Сред процесите, за които тя отговаря, са растежът, развитието и репродукцията. От нея зависят и бъбреците, матката и гърдите.
Аденомът на хипофизната жлеза представлява вид израстък върху нея. Повечето тумори на това място растат много бавно и не се разпространяват към други части на тялото. В някои случаи, когато достигнат над определени размери, те могат да окажат влияние на близките структури, като например нервите, които свързват очите с мозъка, и да причинят симптоми.
Големият аденом на хипофизата може да попречи на работата на самата жлеза и да доведе до намалената й активност. Това състояние причинява ниско кръвно налягане, умора, промени в либидото, да доведе до трудности със справянето със стреса.
Аденомите се определят спрямо размера. По-малки от 1 см се наричат микроаденоми, а по-големите – макроаденоми. Много от симптомите, които те предизвикват, се дължат на хормоните на стреса, които се сектерират в кръвоносната система, но не всички аденоми произвеждат такива хормони.
Изчислено е, че хипофизните аденоми съставляват между 10 и 15% от всички тумори, които с развиват вътре в черепа. Откриват се при около 77 от 100 000 души, макар че се смята, че засягат около 20% от хората на някакъв етап в живота им.
Повечето аденоми на хипофизата не причиняват никакви симптоми, особено малките, затова в някои случаи хората така и не разбират за съществуването им. Най-често тези тумори се срещат при хора между 30 и 40-годишна възраст, като са по-разпространени сред жените.
Точната причина за възникването им не е ясна. Предполага се обаче, че може да са свързани с промени в структурата на ДНК. Тези промени изменят клетките в хипофизната жлеза и ги карат да растат неконтролируемо, като по този начин образуват доброкачествен тумор. В някои случаи тези промени могат да бъдат наследствени, но най-често не са, смятат учените.
Симптомите на аденома на хипофизата зависят изцяло от хормона, който се отделя, както и от размера на масата и влиянието й върху околните тъкани. Когато се отделят хормони, симптомите могат да са гигантизъм при деца, а при възрастните – нарастване на крайниците (длани, стъпала, пръсти, нос, челюсти); болест на Кушинг, която кара надбъбречната жлеза да произвежда стероидни хормони; хипертироидизъм от свръхстимулация на щитовидната жлеза и производство на големи количества щитовидни хормони.
Сред другите симптоми са главоболие, проблеми със зрението, гадене или повръщане, промени в поведението, депресия или тревожност, промени в обонянието, сексуална дисфункция, безплодие, умора, необяснимо отслабване или наддаване в теглото, болки в ставите, ранна менопауза, промени в менструалния цикъл при жените.
Диагнозата най-често се поставя чрез изследвания на нивата на конкретни хормони, както и образни изследвания – ЯМР или компютърна томография, като в някои случаи диагноза се поставя случайно при други изследвания.
Лечението зависи от размера на аденома на хипофизата и симптомите, които той предизвиква. Може да включва операция, лъчетерапия, лекарства или компилация от тези методи. В повечето случаи аднеомите могат да бъдат отстранени ендоскопски (безкръвно).
В някои случаи няма нужда от операция – в този случай лекарите ще препоръчат конкретни медикаменти, които да свият тумора и да намалят симптомите.
