Периферните нерви са предавателят на информация между главния и гръбначния мозък и органите и системите, разположени в периферията, и са под контрола им. При увреждане на тези нерви, в резултат на метаболитни, инфекциозни, токсични или травматични причини възниква заболяване, наречено периферна невропатия.
Когато е засегнат само един нерв, става въпрос за мононевропатия, а когато са засегнати два или повече нерва заболяването се нарича полиневропатия.
Най-често причина за периферната невропатия е диабетът. Високите нива на захар в кръвта за продължителен период от време уврежда нервите. Други рискови фактори са алкохолната зависимост, дефицитът на витамини от група В, автоимунните заболявания, чернодробните и бъбречните заболявания и други.
Периферните нерви биват 3 вида:
- сетивни, които завършват в кожния слой и лигавиците. С тях усещаме болката, допира, натиска и температурата;
- двигателни, които контролират преместването на една част от тялото спрямо друга, както и движението на цялото тяло;
- вегетативни, които завършват в гладката мускулатура и жлезите. На тях дължим контрола над неволевите функции - кръвно налягане, изпотяване, храносмилане.
Симптомите при увреждане на различния вид невропатии включва различни усещания.
При увреждане на сетивните нерви се наблюдава: мравучкане и изтръпване на крайниците; остра болка, която се определя като изгаряща; намалена чувствителност.
При увреждане на двигателните нерви се наблюдава мускулна слабост; чести крампи; загуба на рефлекси; атрофия на мускулите, парализа или пареза.
При увреждане на вегетативните нерви налице са състояния като нарушено кръвно налягане; учестена сърдечна дейност; повишено изпотяване или липса на такова; стомашни неразположения и други.
Периферната невропатия обикновено засяга не само един тип нерви и най-често се получава комбинация от нарушения.
Този процес е бавен и ако се забави диагнозата симптомите се влошават необратимо.
За да се постави диагноза периферна невропатия, е необходим преглед от специалист невролог, съпроводен от изследване на нервна проводимост, кръвни изследвания, а понякога и биопсия на нерви.
При своевременно лечение се получава значително подобрение, което показва, че има намерена формула за високоефективно лечение.
