Увреждането на периферен нерв е болестно състояние, известно още като периферна невропатия. Когато увреждането е засегнало само един нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са увредени 2 или повече нерва – полиневропатия.
Периферните нерви са онази част от тялото, която предава обмена на информация както между между гръбначния и главния мозък, така и между периферно разположените системи и органи, намиращи се под техен контрол. Увреждането на периферен нерв възниква в резултат на повреда на някой от тях, а причината може да са различни фактори – травматични, токсични, инфекциозни и метаоблитни.
Видове периферни нерви
Периферните нерви биват три основни вида:
1. Двигателни нерви – те осъществяват контрол върху преместването на едни части на тялото спрямо други части. Общо взето те осъществяват движението на цялото тяло.
2. Сетивни нерви – те завършват в кожата и лигавиците. Чрез този вид нерви се възприемат усещания като болка, висока или ниска температура, натиск и допир на тялото.
3. Вегетативни нерви – този вид нерви завършват в гладката мускулатура на вътрешните органи, жлези и кръвоносни съдове. Упражняват контрол на неволевите функции, каквито са изпотяването, кръвното налягане, сърдечният ритъм и кръвното налягане.
Причини за увреждане на периферен нерв
Различни са причините за увреждане на периферен нерв. Най-често срещаните са захарен диабет и херпес зостер. Други разпространени причини са системната злоупотреба с алкохол, недостиг на витамини (особено на фолиева киселина и на витамин В12), автоимунно заболяване (ревматоиден артрит, лупус), бъбречна недостатъчност, наследствени заболявания, сифилис, СПИН.
Понякога излагането на токсини като тежки метали и химически съединения с арсен, живак, пестициди, олово и злато, също отключва увреждане на периферните нерви.
Симптоми при увреждане на периферен нерв
Както стана ясно в човешкото тяло има три основни групи периферни нерви, което означава, че симптомите при увреда на някой от тях, ще бъдат различни. Симптомите при увреждане на периферен нерв, принадлежащ към сетивните, се изразяват в остра и пробождаща болка, която има изгарящ характер; изтръпване и мравучкане в ръцете и краката; намалена чувствителност.
Симптомите при увреждане на вегетативен нерв се изразяват в учестяване на сърдечната често (тахикардия), сексуални проблеми (вагинална сухота при жените и трудно достигане на ерекция при мъжете), нарушаване във функциите на пикочния мехур (задържане на урина или твърде често уриниране), гастроинтестинални проблеми, като киселини, диария, запек, трудно преглъщане. Друга проява е т.нар. ортостатична хипотония, която представлява спад в артериалното налягане при изправяне. Това поражда замайване и обща слабост.
Симптомите при увреждане на периферен нерв от двигателните нерви включват: мускулна атрофия (намаляване на мускулна тъкан); мускулна слабост и изпускане на съвсем леки предмети; твърде слаби или липсващи рефлекси; мускулни крампи и неволно потрепване на мускулите.
При голяма част от пациентите има увреждане на повече от един вид нерви. Комбинацията между нарушение в двигателните и сетивните нерви е най-честа. Увреждането на периферен нерв е процес, който се развива бавно, поради което ранната диагностика е от особено значение за лечението.
Диагностициране на увреждане на периферен нерв
Диагностициране на увреждането на периферен нерв е сложен процес, който изисква комбинация от изследвания. На първо място се правят кръвни изследвания, назначава се обстоен неврологичен преглед. Възможно е да се направи тест за нервна проводимост и електромиография. В някои случаи се налага и вземането на биопсия от нервите.
Лечение на увреждане на периферен нерв
Лечението на увреждането на периферен нерв зависи изцяло причината за увредата и вида на засегнатия нерв. Именно затова първата стъпка на терапевтичното лечение и откриването на причината.
Когато причината за увреда е диабет, правилният подход е в контрола му. Въпреки това, не винаги, контролът успява да повлияе на симптомите на увредения нерв. Затова, когато човек страда от диабет, основната цел е проследяването му и ранното разпознаване на проявите на увредени нерви.
При увреждане на периферен нерв, причинено от имунни заболявания, се назначава лечение на конкретното автоимунно заболяване. Когато причината е в прищипване на нерв, трябва да се приложи физиотерапия, а понякога и инжекции. В тежките случаи се налага хирургическа намеса.
Когато по една или друга причина не може да се осъществи конкретно лечение, болките от увреждане на периферен нерв се облекчават чрез прием на определени болкоуспокояващи медикаменти. Най-достъпната терапия е приемът на аспирин, ибупрофен или ацетаминофен.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
