Синдромът на резистентност към щитовидните хормони, познат също като синдром на Рефетов, е рядко вродено заболяване, при което нивата на тиреоидния хормон са повишени, но нивото на тироид стимулиращия хормон (TSH) не се потиска изцяло или не напълно, както би било очаквано.
По същество това е намалена реакция на крайните органи на тялото към хормоните на щитовидната жлеза. Хормоните на щитовидната жлеза са достатъчни или в повече, но не могат да изпълняват своите функции.
Първият доклад за такова състояние се появява през 1967 г., като се предполага фамилна обремененост с резистентността към тиреоидните хормони. Нов термин: „нарушена чувствителност към хормона на щитовидната жлеза“ е предложен през март 2014 г. от проф. Самуил Рефетов - американски учен, роден в България.
Синдромът на тиреоидна хормонална резистентност е рядък. Засяга еднакво мъжете и жените. Честотата се посочва по различен начин като 1 на 50 000 или 1 на 40 000 живородени. Повече от 3000 индивида са идентифицирани с резистентност към хормони на щитовидната жлеза, от които 85% са имали мутация на бета рецептор на тиреоиден хормон.
Причини за Синдром на Рефетов
Нормалната функция на тиреоидния хормон изисква нормален транспорт на тиреоиден хормон през клетъчната мембрана, подходящо дейодиране, ядрен рецептор на тиреоиден хормон, елементи на отговора на щитовидната жлеза, коактиватори, ко-репресори и нормално ацетилиране на хистона. Всички аномалии в тази верига могат да доведат до резистентност към хормоните на щитовидната жлеза, а тя не е проучена толкова добре, колкото различните форми на инсулинова резистентност.
Най-известната причина за резистентността са мутациите в рецептора на тероидния хормон за β (бета) формата THRB гена, от които са документирани над 100 различни мутации. Резистентността към тиреоидния хормон се наследява по автозомно доминиращ начин, което я прави наследствено заболяване. Мутациите в MCT8 водят до провал на Т4 да влезе в клетката въпреки достатъчните нива в кръвта (дефект на транспорта на тиреоиден хормон). Мутациите на SECISBP2 са известни като дефект на метаболизма на щитовидната жлеза и също са свързани с това състояние.
Симптоми при Синдром на Рефетов
Клиничната картина на синдрома на Рефетов може да бъде много разнообразна, в зависимост от вида на мутацията. Заболяването може да се прояви с променливи симптоми, дори между членове на едно и също семейство, с една и съща мутация.
Обикновено повечето или всички тъкани са резистентни към хормона на щитовидната жлеза. По тази причина, въпреки високите нива на серумния хормон на щитовидната жлеза, болният може да няма симптоми на свръх или да има на недостатъчна активност на щитовидната жлеза. Голямата част от хората с тази диагноза нямат симптоми на увреждане на самата щитовидна жлеза.
Най-честите симптоми на синдрома на Рефетов са гуша (увеличена щитовидна жлеза) и тахикардия. При децата се наблюдават проблеми в областта уши-нос-гърло, като чести възпаления, а понякога и загуба на слух. Може да се наблюдава и забавяне на развитието в пубертета. Синдромът също е свързан с някои случаи на когнитивно разстройство, хиперактивност и дефицит на вниманието. Предполага се и връзка с депресията.
Дефектът на транспорта на тиреоиден хормон е друга форма на синдрома на Рефетов, която обикновено се проявява в кърмаческа или млада детска възраст с характерен прогресиращ и тежък неврологичен фенотип. Най-ранните признаци са лошо хранене и хипотония. Неврологичното влошаване се забелязва с напредването на възрастта. Повечето засегнати деца не могат да седят сами или да ходят и нямат реч.
Състоянието се причинява от мутация в гена на монокарбоксилатен транспортер MCT8 и води до провал на Т4 да влезе в клетката въпреки достатъчните нива в кръвта. MCT8 е върху Х-хромозомата. Следователно, обикновено само мъжете проявяват болестта, а жените обикновено са носители. Аспектите на клиничните прояви зависят от това дали конкретният орган зависи от MCT8 за транспортиране на щитовиден хормон.
Дефектът на метаболизма на щитовидната жлеза е описан в 5 рода. Открит е при медицинска помощ през детството поради нисък ръст и забавена костна възраст, което е наложило изследването на щитовидната жлеза. Състоянието се причинява от дефицит на гена на дейодиназа, селеноцистеин-съдържащ протеин, който е необходим за де-йодирането на Т4 в активния хормон Т3.
Диагностика на Синдром на Рефетов
Хипоталамусът отделя хормон, наречен тиреотропин освобождаващ хормон (TRH), който от своя страна освобождава хормона, стимулиращ щитовидната жлеза (TSH). TSH сигнализира на щитовидната жлеза да секретира тиреоидни хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Т4 се превръща в активен Т3 в периферните тъкани с помощта на дейодиназни ензими. T3 има отрицателна обратна връзка за хипофизата и намалява секрецията на TSH.
Обикновено при синдрома на Рефетов нивата на Т3 и Т4 са над нормите, но нивата на TSH не са подтиснати. Характерните резултати от кръвните тестове обаче не са показателни за този синдром. Те могат да бъдат намерени и при други разстройства (например аденом или други разстройства на хипофизата). Диагнозата може да включва идентифициране на мутация на тиреоидния рецептор, която е налице в приблизително 85% от случаите.
При дефекта на транспорта на тиреоиден хормон пациентите са с повишени нива на серумен T3 и с нисък обратен T3. Т4 има тенденция да бъде нисък (за разлика от RTH) и нивата на TSH са нормални или леко повишени. Честа характеристика на ядрено-магнитен резонанс е дисмиелинизацията.
Дефектът на метаболизма на щитовидната жлеза се представя с повишени нива на T4 и обратен T3, но ниски нива на T3 и нормални или леко повишени нива на TSH.
Важно е да се изключи връзката с отклоненията в нивата на щитовидните хормони с други заболявания!
Разнообразните симптоми затрудняват откриването на заболяването. В много случаи се изисква пълна диагностика на жизнените показатели. Смята се, че в 15% от случаите синдромът на Рефетов остава неразпознат от специалистите.
Лечение на Синдром на Рефетов
Хората без съществени симптоми може да не се нуждаят от лечение. При децата се изисква постоянно наблюдение за евентуални отклонения в развитието при синдром на Рефетов.
Лечението е симптоматично. Бета блокерите като метопролол, понякога се използват за подпомагане на потискането на симптомите.
При установена хипофункция на жлезата се извършва хормонозаместителна терапия. При хипофункция се изписват препарати за потискане на функцията на жлезата, а при техния неуспех тя може да се отстрани оперативно.
