Епилепсията е крайно неприятно заболяване, което влияе както на пациентите, страдащи от него, така и на хората около тях. То е хронично и се изразява с повтарящи се пристъпи, познати в медицината като гърчове. Те може да са резултат от мозъчно заболяване като мозъчен тумор, но може също така да се дължат и на някаква травма или на други, неясни засега на специалистите фактори.
Доказно е, че има известна доза наследственост в заболяването, но не е задължително при наличието на болен в рода да има здравословни последици.
Пристъпите на епилепсията се разделят от лекарите на голям припадък, малък припадък, огнищна епилепсия, миоклонична епилепсия, психомоторна епилепсия и епилептични еквиваленти. Последният вид не е резултат от заболяване от епилепсия и може например да е резултат от коремна болка, по време на която пациентът е дезориентиран, след което изпада в сън. Други признаци на епилептичните еквиваленти са периодично главоболие или повръщане.
Най-тежка форма на епилепсията е големият припадък, когато настъпва внезапна загуба на съзнанието, съпроводена от гърчове и последващ продължителен сън. Нерядко се случва и изпускането по малка нужда. За съжаление, ако големите припадъци са прекалено чести, те не се повлияват от каквото и да е лечение.
Малките припадъци са характерни за децата и след лечение оздравяват до пубертета. При тях детето даже да не пада, но за момент да загуби концентрацията си и да престане да говори.
Психомоторната епилепсия също не води до загуба на съзнание, но е възможно страдащите от епилепсия да започнат да мляскат и да тичат безцелно.
Миоклоничната епилепсия се наблюдава при кърмачета над 6 месеца и се израства.
При всички изброени случаи на припадъци е важно да бъде поставена правилна диагноза, защото лечението най-често е с продължителност от над 1 1/2 години. Могат да бъдат изписани лекарства като Phenobarbital, Trimethadion, Diazepam, Suxilep, Controsyn и др.
Когато се установи, че лечението не дава резултат, се увеличава дозата на медикамента. Ако и това не подейства, се изпробва с друг препарат. След това диагнозата се подлага на преоценка, за да се изключи възможността, че става въпрос за друго заболяване. В много случаи обаче лечението на епилепсията продължава цял живот.
