Лицевата парализа представлява рядко срещано заболяване, което се изразява в частична или пълна загуба на движенията на мускулите в лицевата област. Лицевият нерв принадлежи към периферната нервна система и представлява седмия чифтен черепномозъчен нерв. В него има сетивни и двигателни нервни влакна, което означава, че е смесен нерв.
Лицевата парализа се характеризира с невъзможност за извършване на елементарни мимически действия, каквито са пълното затваряне на окото, повдигането на веждата, повдигането на устния ъгъл. Характеризира се с нарушение във вкусовите възприятия, нарушения в слъзната и слюнчената секреция.
Лицевата парализа се наблюдава сравнително често – 1 на 1000 души е развивал симптомите поне веднъж в живота. По-често се среща при възрастни хора, като мъжете и жените са засегнати еднакво. В около 65% от случаите е засегната само дясната част на лицето, а в около 10% се наблюдава рецидив.
Причини за лицева парализа
Според много учени основната причина за парализата е инфекцията с херпес симплекс вирус 1 тип. Друга често срещана причина за парализата са травмите в областта на лицето и главата, но най-вече счупванията на слепоочните кости. Третата по честота причина за лицева парализа е инфекцията с херпес зостер вирус, която протича много тежко и често завършва с остатъчна парализа.
В редки случаи лицевата парализа може да е резултат от операция в областта на долната челюст, околоушната жлеза или при мозъчни тумори, които са в близост до самия нерв. В около 5% от случаите на лицева парализа причината е развитието на туморен процес. Понякога причината се дължи на Лаймска болест, миастения гравис, възпаление на средното ухо, мултипленна склероза.
Симптоми при лицева парализа
Лицевата парализа е сред заболяванията, които могат да се разпознаят сравнително лесно, поради особеностите на протичането й. Според причината, която е довела до парализирането, симптомите могат да се проявяват бързо или постепенно. Най-характерните прояви на парализата са разширение на очната цепка, неспособност за набръчкване на челото, увиснат ъгъл на устата, гладка гънка между бузата и носа. При опит за усмивка увредената част на лицето остава напълно безизразна, човекът не може да покаже зъбите от засегнатата си сттрана.
Окото не може да се затвори, бузата не може да се надуе. Много често болните захапват лигавицата на бузата си или пък между бузите се задържа храна.
Окото от засегнатата страна е с намалена слъзна скреция, а това води до голямо изсушаване на лигавицата. Предната част на езика не може да разпознава вкусовете, поради което храната се усеща като безвкусна. В областта зад ухото има болка или изтръпване.
Според тежестта на увреждане на нерва се различават 5 степени на парализа на нерва.
Първата степена е нормална (движенията на лицето са нормални); втората степен е лека (има лека деформация и наличие на асиметрия, но мимиките на челото все още са запазени); третата степен е умерена (вече асиметрията в лицето е очевидна); четвъртата степен е тежка (има затруднения при говор, окото не може да се затвори); петатата степен е тотална (говорът вече е невъзможен).
Диагностициране на лицева парализа
Опитният лекар може да постави диагнозата лицева парализа само на базата на специфичните прояви. Все пак са необходими допълнителни изследвания, за да се уточни причината, която е довела до парализата. Най-често се търси наличие на туморен процес. Първо се прави лицева рентгенография, която има за цел да изключи наличието на травма, туморен или възпалителен процес.
Магнитно-резонансна томография и компютърна томография се правят със същата цел. В редки случаи се прави изследване на ликвора, за да се отхвърли възможността за възпалителни процеси в централната нервна система, които причиняват вторичен симптом като парализа на нерва.
От изключително значение са резултатите от електромиографско изследване, които въсщност показват каква е степента на увреждане на лицевия нерв.
Лечение на лицева парализа
Лечението на лицевата парализа зависи от причината, заради която е възникнал проблемът. Степента на самата парализа също е определящ фактор. При едни хора лечението може да се проведе само в домашна обстановка, докато при други се налага хоспитализация. В някои случаи парализата приеминава от самосебе си, в други случаи симптомите могат да продължават между 3 и 5 месеца. Когато е необходимо медикаментозно лечение, то се изразява в кортикостероиди и противовирусни медикаменти.
Упражненията са много полезни – надуване на бузите, свирене с устата, опит за набръчкване на челото. Когато причината за лицева парализа е тумор, се обсъжда оперативно лечение за премахването му (ако това е възможно). В редки случаи може да се стигне до оперативно лечение на засегнатия нерв, състоящо се в разрез, при който се разширява каналът на лицевия нерв, което премахване притискането му.
Усложения при лицева парализа
Едно от най-ранните усложнения на лицевата парализа е кератитът (възпаление на очната роговица, което се получава в резултат на недостатъчно овлажняване). За да се предотврати това неприятно състояние трябва да се използват изкуствени сълзи, чиято цел е да поддържат влажността на роговицата. Болните трябва да носят очила, за да се намалят всякакви дразнения на окото.
Високата хигиена на окото е много важна, защото в много случаи парализата отминава без каквито и да е последствия, но проблемите с окото продължават. Късно усложнение на лицевата парализа е стеснението на очната цепка и увисването на устния ъгъл. Друга късна проява са т.нар. крокодилски сълзи – при плач окото остава сухо, но при хранене има обилно сълзене.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
