Честото уриниране се характеризира с внезапно, непреодолимо желание за уриниране, заедно с дискомфорт в пикочния мехур. Честoтo ставане по малка нужда през нощта се нарича ноктурия. Повечето хора могат да спят от 6 до 8 часа, без да се налага да уринират.
Мъжете на средна възраст и по-възрастни често се събуждат, за да посетят тоалетната веднъж в ранните сутрешни часове. Когато честото уриниране е придружено от треска и болка или дискомфорт в корема, вероятно става въпрос за инфекция на пикочните пътища. Други възможни причини са:
Диабет. Честото уриниране често е ранен симптом на диабет тип 1 и тип 2, тъй като тялото се опитва да се отърве от неизползваната глюкоза чрез урината.
Бременност. От ранните седмици на бременността нарастващата матка оказва натиск върху пикочния мехур, причинявайки чести позиви.
Проблеми с простатата. Уголемената простата притиска уретрата и блокира потока на урината. Това причинява раздразнителност на стената на пикочния мехур. Пикочният мехур започва да се свива, дори когато съдържа малки количества урина, което води до по-честа нужда.
Интерстициален цистит. Това състояние на неизвестна причина се характеризира с болка в областта на пикочния мехур и таза.
Диуретици. Това са тези лекарства, които се използват за лечение на високо кръвно налягане или натрупване на течности в бъбреците и изливане на излишната течност от организма. Те неизбежно предизвикват позиви, по-чести от нормалното.
Инсулт или други неврологични заболявания. Повлияването на нервите, които активират пикочния мехур, може да доведе до проблеми с функцията на пикочния мехур, включително чести и внезапни позиви за уриниране.
По-рядко срещаните причини включват употребата на алкохол, тревожност, кофеин, вагинит, тумор или растеж в таза, рак на пикочния мехур, дисфункция на пикочния мехур и лъчева терапия.
Диагностициране. Необходим е физически преглед от лекар, за да се установи общото състояние и други евентуални спимптоми. В последствие могат да се назначават тестове, които включват: анализ на урината, за да се идентифицират всякакви аномалии в урината, ултразвук за визуален образ на бъбреците, рентгеново изследване или томография на корема и таза, неврологични тестове за откриване на нервно разстройство. Възможно е да се наложи и консултация с уролог или гинеколог.
Лечение. Лечението ще зависи от основната причина. Ако консултацията води до диагноза за захарен диабет, лечението ще се стреми да поддържа високи нива на кръвната захар под контрол. За бактериална бъбречна инфекция типичният курс на лечение е терапия с антибиотици и болкоуспокояващи.
Ако причината е свръхактивен пикочен мехур, може да се използва лекарство, известно като антихолинергик. Те предотвратяват появата на анормални неволеви мускулни контракции на детрузора в стената на пикочния мехур.
Превенция. Храненето с балансирана диета и поддържането на активен начин на живот може да спомогне за умерена продукция на урината. Това може да означава ограничаване приема на алкохол и кофеин и отрязване на храни, които могат да раздразнят пикочния мехур или да действат като диуретик, като шоколад, пикантни храни и изкуствени подсладители.
Храненето с храни с високо съдържание на фибри също може да помогне за намаляване на запека. Това може индиректно да подобри потока на урината през уретрата, тъй като запекът от ректума може да окаже натиск върху пикочния мехур, уретрата или и двете.
