Рак на кръвта

Рак на кръвта

Ракът на кръвта е раково заболяване, при което се поразяват клетките на кръвта. Ракът на кръвта е общо наименование за различни видове, като лимфом, миелом и левкемия са трите най-често срещани форми. В следващите редове ще разгледаме тези три форми, симптомите при тях и начините за лечение.

Левкемия

Левкемията е сборно понятие за някои видове рак на кръвта, като характерно за всички тях е, е че се характеризират с прекалено голялмо съдържание на незрели бели кръвни клетки в периферната кръв. Левкемиите са две големи групи – остри и хронични. Острите левкемии протичат с бързо нарастване на незрелите кръвни клетки, които пречат на образуването на функционално годни кръвни клетки. Острите форми на левкемията изискват спешно лечение и всъщност са най-често срещаните форми на левкемия в детска възраст.

При хроничната форма на левкемията злокачествените клетки са по-зрели в сравнение с острата форма. Те се развиват бавно – от месеци до години, заради което най-добър ефект понякога се постига не при диагностицирането, а след период на изчакване и наблюдение. Хроничните форми на левкемията засягат най-вече хора в зряла възраст. Друго разделение на левкемията е според вида на клетките, които са засегнати – миелогенни и лимфоцитни левкемии.

Редица са рисковите фактори, увеличаващи възможността за поява на левкемия. Най-вече това са някои вируси, подлагане на йонизиращо лъечение, тютюнопушенето. Полът също е рисков фактор – мъжете боледуват по-често. Симптомите на левкемията са твърде неспецифични. Възможно е да се наблюдават често повтарящи се инфекции, бледа кожа, необяснима отпадналост, загуба на тегло, чести синини, висока температура, кървене от носа или други кръвоизливи.

Хроничната левкемия обикнвено напредва бавно и симптомите при нея са много малко. Най-добрият начин за лечение на левкемия е химиотерапията. Използват се редица специфични медикаменти – както самостоятелно, така и в комбинации.

Преживяемостта при левкемия е различна и зависи от конкретния тип. При болни с остра миелоидна левкемия петгодишната преживяемост е около 20%, а при болни с хронична лимфоцитна левкемия е около 75%.

Лимфом

Лимфомът представлява вид раково заболяване, водещо своето начало от лимфоцитите. Най-често лимфомът е солиден вид тумор, произхождащ от лимфните възли. Смята се, че лимфомът е най-често срещаният рак на кръвта, като е третият най-често срещан рак в детска възраст. Според статистиките около 1 млн. души в света живеят с този вид рак. Лимфомите се разделят на две големи групи – Ходжкинов лимфом и Неходжкинови лимфоми.

Рак на кръвта

Причините за възникване на лимфомите са твърде комплексни. Редица може да са факторите, оказващи влияние върху появата им – екологични, генетични и др. Наличието на един или няколко рискови фактора не означава задлжително възникване на лимфом или друга ракова болест. Това е случайно събитие, като последователността от мутирането на гени може да настъпи и при пълно отсъствие на рискови фактори и водене на здравословен начин на живот.

В ранните фази на лимфом отсъстват симптоми. Туморът много често възниква в лимфен възел, поради което проявите може да наподобяват обикновени болести, характеризиращи се с подуване на лимфни възли – грип или инфекции. Подуването започва най-често в лимфните възли на подмишницата, врата или слабините. Други неспецифични симптоми са висока температура, умора, необяснимо неразположение, нощно изпотяване, сърбежи, загуба на тегло при непроменен режим на хранене.

Начинът на лечение на лимфома зависи от степента на развитие на тумора. Ходжкиновите лимфоми много често се лекуват с лъчетерапия, като при напредналите фази може да се включи и химиотерапия. Агресивните форми на лимфомите се лекуват с комбинирана терапия, а при някои форми се налага костно-мозъчна трансплантация. В напредналите форми на болестта прогнозите не са добри.

Миелом

Миеломът, известен още като множествен миелом, представлява злокачествено инвалидизиращо заболяване. Миеломът е второто по честото кръвно заболяване със злокачествен характер. Повечето диагностицирани болни са над 40-годишна възраст, като най-засегнати са хората между 60-65 години. Честотата на заболяване е 4 на 100 000 души годишно, по –често боледуват мъже.

Не са ясни причините за миелома, като се обсъждат различни фактори като химични въздействия, излагане на радиация, вируси, наследствено предразположение, генетични аномалии.

Симптомите на болестта са различни. Наблюдават се болки в костите, отпадналост, болкив кръста, загуба на тегло, висока температура, нощно изпотяване. Миеломът уврежда и бъбреците, като една от най-честите причини за смърт при миелом е именно бъбречната недостатъчност. В резултат на намаления брой на тромбоцитите се наблюдава и атипично кървене.

Миеломът причинява хиперкалциемия, която от своя страна се характеризира със сънливост, болки в костите, гадене, жажда, запек, объркване. Намаленият брой на левкоцитите при миелом може да причини тежки инфекции. При този вид рак се наблюава т.нар. хипервискозен синдром – сънливост, главоболие, замъглено зрение.

Лечението на миелома се изразява в химиотерапия с кортикостероиди и цитостатици, прилага се интерферон и локално лъчетерапия. Преживяемостта при заболяването варира в много широки граници – между година и половина и десет години, като средната продължителност е 3-4 години.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари