Правилното предписване и приемане на антибиотик до голяма степен определя успеха на лечението. Всеки антибиотик се предписва индивидуално на конкретен пациент в дадена ситуация и в конкретна дозировка.
Предписването става от лекар след преглед и наличие на комплекс от симптоми, като повишена телесна температура, хрипове, повишени нива на левкоцитите, като прегледът завършва с издаване на лекарско предписание - рецепта. Антибиотикът се приема срещу развитие на болестотворни микроорганизми (патогенни бактерии) в организма на болния.
Дозирането при бебета и малки деца се извършва на килограм телесна маса. В листовката на лекарствения продукт задължително е описано правилното дозиране и лесно може да се провери точното предписание. В редки, извънредни случаи лекуващият лекар може да предпише по-ниска или по-висока доза от указаната в листовката, по негова преценка.
При малките пациенти в повечето случаи антибиотикът се приема под формата на сироп (т. нар. перорална суспензия), който се приготвя вкъщи преди употреба. След закупуването на флакона с антибиотик (тъмно шише с прах на дъното) от аптеката, родителите сами приготвят сиропа в домашни условия.
При приготвянето на антибиотичната суспензия е важно да се използва преварена и охладена до стайна температура неминерална (трапезна, чешмяна) вода. След варенето (около 10 минути) и охлаждането, водата се налива директно в шишето с антибиотика до марката внимателно, за да не добави повече от необходимото (получава се по разреден разтвор, което пречи на дозирането).
Флаконът се разклаща енергично за хомогенизиране и разтваряне на утайката. Така приготвената антибиотична суспензия е готова за употреба, като се разклаща преди всеки прием. Може да се съхранява на стайна температура, без пряка слънчева светлина, а в някои случаи и в хладилник, ако така е посочено в листовката.
При прием на антибиотик е важно да се спазва точният времеви интервал на дозиране. Целта е да се поддържа достатъчна (оптимална) концентрация на активната съставка, която да потисне развитието на бактериите. Интервалът на приемане се определя от лекаря, като е важно да не се закъснява с приема.
Закъснението може да е равносилно на спиране на антибиотика, за това е по-добре да се приеме минута-две преди точния час, вместо да се закъснее (за улеснение навивайте аларми според предписанието на лекаря - на 6, 8 или 12 часа).
Веднъж започнато лечението не трябва да се прекъсва или спира без знанието на лекаря, дори при подобряване на състоянието, но при пропускане на доза не се препоръчва "наваксването" при даване на следваща (т. е. прием на две дози накуп). Повечето антибиотици се приемат в период от пет до седем дни, като лекарят може да удължи този период по негова преценка.
Добре е приемът на антибиотик да се съчетае с пробиотик, за да не се проявят нежелани ефекти като диария, колики и др., т. нар. дисбактериоза. Важно е пробиотикът да се приема около два часа след антибиотика (а не заедно), за да не се неутрализират ефектите им. Приет преди антибиотика, пробиотикът може да намали резорбцията и съответно дозата и ефекта на антибиотика.
Най-общо е добре антибиотиците да се приемат с малко вода (а не сок или мляко), като точният начин на прием на конкретния антибиотик е описан в листовката за пациента. При всяка неяснота относно предписания антибиотик се препоръчва консултация с лекар или фармацевт.
