Пулпитът представлява възпаление на пулпата на зъба, което може да е както остро, така и хронично. Зъбната пулпа е кухината, намираща се във всеки един зъб, в която се намират нервите и кръвоносните съдове, захранващи зъба.
Причините за появата на пулпита са няколко: травма на зъба; кариес, който не е излекуван навреме и е проникнал в дълбочината на зъба; протези, заместващи голяма част от зъбната структура; абсцес или бактериална инфекция; термично дразнене в резултат на няколко стоматологични процедури върху конкретен зъб. От всички тези причини най-често срещаната е нелекуваният кариес.
Острият пулпит е силно болезнен проблем, защото възпалението в зъба се развива бурно и то в затворено пространство с налягане. В редки случаи острият пулпит може да е гноен. Хроничният пулпит няма така остро протичане, но всяко едно раздразнение в зъба може да го обостри.
Симптоми при пулпит
Най-характерният симптом на пулпита е болката в засегнатия зъб. Болката рядко може да бъде объркана, въпреки това острият и хроничният пулпит протичат по различни начини. При острия пулпит болката е абсолютно нетърпима и не може да бъде успокоена почти по никакъв начин. Болката при острия пулпит се провокира от студено и най-често се усеща нощно време, защото тогава човекът е легнал, отпуснат и затоплен, което от своя страна води до увеличаването на налягането в пулпата.
Ако острият пулпит е и гноен, болката е силно пуслираща и се появява дори при най-малкото затопляне на зъба. Когато възпалението изцяло обхване пулпата, болката може да се усеща и при леко почукване и то върху друг зъб. В този случай човекът не успява да посочи точно кой зъб го боли.
Хроничният пулпит е по-често срещан. Болките при него са по-слаби, провокират се от получен вакуум в устата, който може да се създаде чрез всмукването на въздух. Болката се засилва и при раздразнения в зъба, в резултат на което преминава в остра форма. Много често болковите усещания по време на хранене вече са отминали, когато човекът отиде на зъболекар. Това налага умъртвяването на зъба.
Диагностициране на пулпит
Пулпитът се диагностицира по време на преглед от стоматолог. Зъболекарят установява настъпилите болестни промени в зъба, които се съпътстват от силната болка. След като се постави диагнозата веднага се пристъпва към лечение на пулпита. Много често зъбът е силно потъмнял и изтънял.
Лечение на пулпит
Основният момент в лечението на пулпита е, че почти винаги се стига до умъртвяване на зъба. Дори и отлично приложеното лечение крие сериозни рискове от възпаление около корена на зъба – периодонтит. Умъртвяването на възпалената пулпа е сложна и фина процедура, която изисква точна обработка и изключително прецизно запълване на каналите на корените. Лечението на пулпита може да бъде два вида – прилагане на биологични методи и умъртвяване на зъба.
Биологичните методии изискват пулпитът да е диагностициран в ранна фаза, а разрушението на зъба трябва да бъде минимално. Пациентът трябва да е до 35-годишна възраст, защото пулпата на зъба трябва да е със запазени регенеративни способности. В противен случай след известно време зъбът сам ще се умъртви.
Два са основните начини за прилагането на биологичните методи: директно и индиректно покритие. При индиректното покритие тъканта на пулпата трябва силно да се изтъни – до такава степен, че да започне да прозира. Така събралата се инфекциозна течност изтича на капки, а възпалението се лекува с медикаменти. Накрая в пулпата се слагат подложка и пломба, а в следващата година състоянието на зъба трябва да се следи от стоматолог.
Директното покритие се прилага в случаите на по-напреднало възпаление. Пулпата се разкрива, а възпалението се лекува с медикаменти. Тук също състоянието на зъба трябва да се наблюдава в следващата година.
Умъртвяването на зъба също се осъществява по два начина. Първият е т.нар. витално умъртвяване, което представлява поставянето на упойка и изваждането на нервите. Използват се специални инструменти, чрез които нервът се изважда. Следва старателно остъргване на канала и запълване със специален пълнеж.
Вторият метод е познат още като мортален метод. При него се използват отрови за тъканите – формалин или арсен. Това е и най-старият познат метод за лечението на пулпита, но все повече стоматолози не го прилагат вече заради четири основни недостатъка – силната болка по време на проникване на инструмента, усилващата се болка след слагането на арсена, вредите от арсена и невъзможност за преценяването на точното количество арсен.
Лечението на пулпита е абсолютно задължително, защото е възможно да възникнат редица усложнения – периодонтит, киста, абсцес и гангрена.
Предпазване от пулпит
Единственият начин за предотвратяване на пуппита и свързаните с него усложнения е провеждането на редовни стоматологични прегледи и лечението на кариесите още в ранен етап. Когато кариесът е малък лечението е много по-леко и безболезнено, а последиците са по-малки.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
