Мнозина смятат, че ценността на динята е единствено в червената и сочна част, която е толкова обичана както от децата, така и от възрастните. Независимо от факта, че основният компонент на динята е водата, плодовете под зелената кора съдържат до 13% захари, диетични фибри и пектини, протеини и аминокиселини.
В сладката пулпа на динята има редица важни за човешкото тяло витамини и макронутриенти, антиоксиданти и други полезни вещества.
Корите на динята обичайно се изхвърлят или дават на домашни животни. Много малко хора знаят, че почти всички биоактивни вещества, присъстващи в пулпата, ги има в тази част на динята. Корите имат по-малко влага и захар, но много повече фибри и хлорофил, аминокиселини и някои други активни съставки.
Така че не е нужно корите да се изхвърлят. В народната медицина те се използват като отлично диуретично, очистително, обезболяващо, жлъчегонно и отхрачващо средство. В рецептите на народните лечители коричките се използват за приготвяне на сок, тинктури и отвари, а както суровите, така и сухите корички, които лесно се съхраняват и прилагат през цялата година, имат лечебен ефект.
Сокът от светло-зелената част на кората допринася за отделянето на урина, той се използва при отоци, възпалителни заболявания на урогениталната област и е включен в диетата за отслабване. Ползите от корите от диня стават очевидни, ако пиете сок по 100 мл на празен стомах.
Суровата кора на динята е полезна за мигренозни болки, лошо здраве при настинки, умора и преумора. В този случай върху слепоочията се поставят резенчета от кора на диня.
Корите на динята са полезни при лечението на нарушения в храносмилателните процеси, по-специално средствата, базирани на корите, са включени в лечението на колит, дисбактериоза и диспепсия при възрастни и млади пациенти.
Аминокиселините, витамините и микроелементите в състава на прясната динена кора са отличен инструмент за поддържане на красотата на кожата.
Хора, страдащи от затлъстяване, заболявания на бъбреците и стомаха, могат да почувстват осезаемите ползи от кората на динята, ако вземат по половин чаша прясна отвара от тях, три пъти на ден.
Как да приготвим отвара?
На 100 грама наситнени обелени кори от диня се изисква литър вода. Сместа се държи на слаб огън за около половин час, след което кисне за около час, филтрира се и се охлажда.
Как се сушат динени кори?
За терапевтични цели използвайте вътрешната бяла част на кората. Преди сушене или приготвяне на отвари и извлеци от пресни суровини, първо се почистват и предварително се отстранява твърдият, оцветен в тъмнозелен слой. След това коричките се нарязват на тънки издължени ивици, удобни за полагане в електрическа сушилня или на тави за фурна.
Кората от диня се суши при 55–60 ° С, докато суровината напълно загуби влагата си, когато парчетата от кора се олекотяват и стават крехки. При сушене е важно да не се позволява температурата да се повишава, така че ползите от корите да се поддържат на възможно най-високо ниво.
Сушените кори от диня запазват всички активни вещества и имат благоприятен ефект върху стомашно-чревните разстройства, запек и възпалителни процеси в храносмилателните органи. Можете да ги използвате под формата на прах, смесен с мед, или под формата на отвари, към които се добавят други билки за по-голяма полза, например невен и бял равнец.
При спазматични стомашни болки, заболявания на жлъчните пътища и черния дроб, наднормено тегло и възпалителни заболявания на пикочната област, народната медицина препоръчва да се приема извлек от кори на диня.
Как се приготвя извлек?
Около 2 супени лъжици или 80 грама натрошени сушени кори се изсипват в 500 милилитра вряща вода. Оставя се да кисне около час и се филтрира, 80 милилитра от извлека се вземат преди хранене (3 пъти на ден).
Коментари