Нервните сплитове в човешкото тяло, известни като плексуси, се образуват при обединяването на няколко мозъчно-гръбначни нерва, благодарение на което се преразпределят отделните влакна и същвременно се дава началото на периферните нерви.
В тялото на човека се образуват няколко вида нервен плексус – цервикален или шиен, бранхиален или раменен, кръстцов, поясен или лумбален. Излизащите от плексусите нерви са напълно сензорни, което означава, че отговарят за абсолютно всички сетивни възприятия, които усеща човекът. Не е изключено и да са чисто моторни, което означава, че само инервират мускулите. Третият вид нерви са смесени.
Отделно от това в състава на нервните влакна съществуват и такива, които са част от вегетативната нервна система, упражняващи контрол върху съдовете, потната секреция и редица други дейности.
Цервикалният сплит е сборна точка на влакната, намиращ се от първи до четвърти гръбначно-мозъчен сегмент. Има дейно участие в подаването на сигнали към кожата и мускулите на горния крайник и на раменния пояс.
Лумбалният сплит от своя страна обединява дванадесетия (последен) до четвъртия поясен гръбначно-мозъчен нерв. Подава сигнали към долни крайник и таза.
Кръстцовият сплит обваща пети поясен нерв, както и сакралните гръбначно-мозъчни нерви. Много важна роля има в подаването на нервни импулси към перианалната зона.
Същност на плексит
Плекситът по своята същност е възпалително изменение на периферните нервни сплитове. Плекситът се различава от радикулита (болестно състояние при което патологичните процеси засягат коренчетата на нервите, излизащи от гръбначния канал). Плекситът е различен и от неврита (заболяване, при което възпалението обхваща периферен нерв, независимо каква е причината).
Брахиалният плексит е най-често срещаната форма на плексита. Той се получава в резултат на разтягане, травма, прием на някои медикаменти, наркотици, алкохол, вирусна инфекция, както и пряк контакт с химично съединение. В някои случаи брахиалният плексит е причинен от усложнения след ваксиниране или заради лъчелечение на злокачествени образувания в тялото.
Цервикалният плексит се получава заради инфекции, излагане на токсични препарати, заболявания в областта на шията, гръбначния стълб, както и някои неопластични болести. Лумбалната форма на плексита е причинена от възпаления, оперативни усложнения и травми.
Симптоми при плексит
Болката е най-характерният симптом при плексита. Болката е остра и много силна, появява се внезапно и е възможно да ограничи двигателните възможности в засегнатата област. Следват прояви на различни смущения от моторен и сетивен характер. Наблюдават се мравучкания и изтръпвания, повишен праг на болката, намалена или пък напълно отсъстваща сетивност на кожата.
Когато са поразени двигателни неврони, се появява и твърде силно изразена слабост в мускулите или пълна парализа на мускулатурата.
Ако човек страда от цервикален плексит, болката се усеща в тилната и шийната област, напълно възомжно е да се появи мускулна слабост или дори дихателни проблеми.
При наличие на брахиален плексит болката започва в раменната област на човека. Няколко са вариантите, в които се проявява този вид плексит. Когато е засегната горната част, мишницата и мускулите на раменния появ са засегнати. Засегнатият човек няма възможност да отдалечи засегнатата ръка от тялото си или пък да успее да сгъне предмишницата. Рефлексите са значително отслабени, лопатката е изпъкнала, а рамото е увиснало.
Когато е поразена долната част на брахиалния сплит, започват да се забелязват двигателни проблеми при опит за сгъване на пръстите и китката. Настъпилите сетивни смущения поразяват вътрешната част на китката и на ръката. Ако обаче е засегнат целият сплит, симптомите могат да обхванат дори целия крайник и раменния пояс.
Настъпилите поражения в сакралния плексус се проявяват както с болка, така и намалена сетивност в половите органи и перианалната област, в стъпалото и задната част на крака. Има и смущения в моторната функция.
Лумбалният плексит протича с болки в тазовата област, слабините и бедрото. Има дори изтръпвания в слабините, както и около бедрото и вътрешната подбедрена част. Функциите на някои мускули са отслабени.
Диагностициране на плексит
Много важна за поставянето на правилната диагноза е кличната картина на пациента. Понякога обаче липсват ясно проявени неврологични симптоми, което още повече затруднява установяването на конкретния проблем. Изследванията, които се назначават в подкрепа, са рентгенография, електромиография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и изследване на ликвора.
Лечение на плексит
Често възпалителните процеси се лекуват чрез назначаването на терапия с кортикостероиди. Не е изключено да се прилагат и нестероидни противовъзпалителни средства, както и различни аналгетици. Когато болката трудно се повлиява от терапията, която лекарят е назначил, се предписват обезболяващи от вида на карбамазелин, фенитоин, както и различни трициклични антидепресанти.
В по-тежките случаи обаче, се налага хирургично лечение, което се прави с цел облекчаване на нетърпимата болка. Към лечение на плексита задължително трябва да се прибавят и физиотерапевтични процедури.
Хранене при плексит
Хубаво е човекът с плексит да пие ежедневно билкови и плодови чайове, защото те осигуряват на организма антиоксиданти, цинк, селен и витамин С. Два пъти седмично в менюто трябва да влизат риба и морски дарове. Много е полезен медът. В храненето трябва да се включат много плодове и зеленчуци, както и нискомаслени млека. Приемат се витамини В1, В6 и В12.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
