Перикардитът представлява болестно състояние, което се изразява във възпаление на сърдечната обвивка. Перикардът представлява тънка мембрана, покриваща сърцето.
Перикардът се състои от няколко слоя и придържа сърцето в нормално положение в гърдите, като едновременно с това го пази от опасни тумори и инфекции, които могат да се разпространят от други вътрешни органи, намиращи се в близост. Това например са хранопроводът и белите дробове.
Сърдечната обвивка също така пречи на сърцето да се разширява прекалено, като по този начин позволява на мускулните му влакна да поддържат своята оптимална дължина.
Причините за развитие на перикардит са най-различни. Сърдечната обвивка може да се възпали от различни инфекциозни агенти – гъбички, бактерии, вируси и паразити. Някои видове автоимунни заболявания също могат да отключат перикардит. Не е изключено заболяването да се развие в хода на други видове сърдечни заболявания – инфаркт, миокардит и разслояване на аортата. Раковите заболявания и туберкулозата също много често протичат с перикардит.
Причини за перикардит
В миналото главната причина за перикардит е била туберкулозата. В наши дни заболяването най-често се получава в резултат от инфекциозни заболявания, пневмония, ревматизъм, инфаркт, както и някои токсични състояния.
Възпалената сърдечна обвивка започва да изпраща ненормални импулси, които оказват негативно влияние върху цялата сърдечно-съдова система, може да се получи сърдечна слабост, аритмия и колапс. На подобно вредно въздействие са подложени белите дробове и другите органи.
Видове перикардит
Остър перикардит – независимо от причината за острите перикардите, те биват три вида – сухи, фибринозни и ексудативни.
Много често острият перикардит е прешестван от миалгия, треска и общо неразположение. Основният симптом при острите перикардити е болка в гърдите, която варира при смяна в позицията на тялото. Сърдечната дейност е с висока честота, но е ритмична. Другите симптоми са кашлица и задух, наблюдава се перикардно триене, като не е изключен и плеврален излив.
Хронични перикардити – бива адхезивни, ексудативни и констриктивни. Проявите при хронично възпалената обвивка са леки и се състоят в отпадналост, болки в гърдите и сърцебиене. Едно от основните оплаквания е задухът, който се усилва при извършване на каквото и да е физическо усилие. Тежестта на симптомите зависи най-вече от степента на хронично сърдечно увреждане, както и остатъчното перикардно възпаление. Хроничният перикардит причинява сраствания между двата перикардни листа.
Рецидивиращ перикардит – бива интерминентен и постоянен. Интерминентният перикардит е с вариращи безсимптоми периоди, докато постоянният се получава, когато се спре противовъзпалителната терапия и се получи рецидив.
Симптоми при перикардит
Първият и основен симптом на перикардита е внезапно настъпващата и засилваща се болка в областта на сърцето. Постепенно болката може да се разпространи към шията, гърба или лявата ръка. Усеща се по-силно при вдишване, преглъщане, кашляне. Характерно за тази болка е, че се засилва в легнало положение, по слаба е в седнало и съвсем намалява, когато човек се наведе напред.
Освен това може да се наблюдава висока температура, задух, липса на апетит, изпотяване, обща отпадналост и неразположение.
Диагностициране на перикардит
Диагностицирането на перикардит се извършва на база оплакванията на пациента (най-вече задух и болка в гърдите). Лекарят провежда ехокардиография, която има най-голяма диагностична стойност по отношение на това заболяване. Чрез ехокардиографията се установява наличието на перикарден излив.
Рентгеновото изследване показва увеличението на сърдечната сянка, но ако изливът е малък не се откриват промени. Специалистът назначава и редица лабораторни изследвания, които могат да включват вирусологично изследване, кожни проби с туберкулин, серологични тестове за вирусни инфекции, оценка за ревматоиден фактор и др.
Лечение на перикардит
За да се проведе успешно лечение при перикардита, задължително трябва да се установи причината за възпалението. Класическото лечение на перикардита се състои в предписването на противоболкови препарати, антибиотици, кортикостероиди, противовъзпалителни средства. Кортикостероидите са вариант при болни, които са в тежко състояние или пък имат чести рецидиви.
Човек с остър перикардит задължително трябва да бъде хоспитализиран. Необходимо е да се назначи лечение и на основното заболяване. В зависимост от причината се назначават
противогъбични препарати, туберкулостатици и различни други медикаменти, които трябва да отстранят причината за възпалението. Понякога дори се налага хирургична намеса.
Усложнения при перикардит
Перикардитът задължително трябва да се лекува навреме, защото прогнозата при закъснение на терапията е много сериозна. Особено лоши последствия имат гнойният перикардит и перикардните сраствания.
Едно от най-тежките усложнения на перикардита е т.нар. перикардна тампонада. Това състояние сеполучава в резултат на пълненето с течност на перикарда. Свива се обемът на сърцето и след това се напълва. Ако разливът не се коригира с пункция, изходът е фатален. Симптомите при перикардната тампонада включват подути вени на шията, отоци в долните крайници, ниско кръвно налягане, силен задух.
Народна медицина при перикардит
Българската народна медицина предлага лекове при перикардит, които обаче не биха могли да заместят основното лечение. Предлагаме ви две билкови рецепти, но е най-добре прилагането им да бъде обсъдено с лекар.
Смесете по 50 г маточина, листа, цвят и кори на портокал, комунига, самобаянка, очанка и страшниче. Вземете 2 лъжици от сместа и ги запарете с 500 мл вряща вода. Варете 10 минути, след което прецедете. Пие се по 75 мл от отварата преди хранене (сутрин, обяд и вечер).
Смесете 200 мл лимонов сок, по 12 капки тинктура от цвят на глог и валерианова тинктура, 20 мл чист зехтин, 2 г камфор на прах. От получената отвара пийте по 1 с.л. три пъти на ден (30 минути преди хранене).
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
