Ревматизмът представлява общ термин за възпалителни заболявания, засягащи ставите и съединителните тъкани. Ревматизмът е автоимунно заболяване, получаващо се след прекарана инфекция на фаринкса, породена от стрептококови бактерии от група А.
Ревматизмът може да настъпи и след прекарана кожна инфекция със стрептококи.
Разнообразна е клиничната картина на това заболяване, тъй като засегнатите части на тялото могат да са много. Протича с възпаление на сърцето, ставите, централната нервна система и подкожната тъкан. Най-сериозното усложнение, което ревматизмът може да причини, е увреждане на сърдечния мускул.
Ревматизмът засяга най-вече деца между 5 и 15-годишна възраст. Възможно е да се наблюдава и при млади хора, но честотата на ревматизма намалява значително след отминаване на пубтертета.
Симптоми при ревматизъм
Изключително разнообразни са симптомите при ревматизма, като те могат да се изявяват самостоятелно или в различни комбинации помежду си. В следващите редове ще разгледаме най-често срещаните:
Кардит – този симптом е единствената проява на ревматизма, която може да остави трайни здравословни увреждания и дори да причини преждевременна смърт. Обикновено се проявява с възпаление на перикарда, ендокарда и миокарда на сърдечния мускул. По-често се среща при малките деца. Възможно е да причини сърдечна недостатъчност.
Болните страдат от нощен задух, задух при извършване на физически усилия, болки в гърдите, ортопнея, кашлица. При наличие на перикардит се чува специфичен шум, който се изявява в перикардно триене. Когато се засегнат някои от клапите на сърцето също има нехарактерни шумове.
Полиартрит – представлява артрит на повече от една става и засяга голяма част от болните с ревматизъм – около 75%. Артритът при наличие на ревматизъм поразява предимно големите стави (стави на китки, лакътни и глезенни стави, коленни). Ставите са топли и зачервени, характерно е артритът да мигрира и да обхваща нови и нови стави. В голяма част от ревматизма полиатритът преминава за около месец, без трайни последствия.
Подкожни възли – не са много често срещани при ревматизма и обикновено са съпътстващ симптом при наличие на тежка форма на кардит. Подкожните възли са безболезнени и са разположени върху костни повърхности или над сухожилията – лакти, глезени, а хилесово сухожилие, колена. Най-често възлите преминават за 1-2 седмици.
Еритема маргинатум – представлява наличието на зачервени, безболезени и несърбящи кожни обриви. Обривите са специфични имат форма на кръгчета дим, изсветляващи в центъра и нарастващи по периферията си. Забелязват се при хора с по-светла кожа, запазват се от седмици до няколко мееца.
Хорея – представлява некоординирани, бързи и неволеви движения на някои части на тялото. Характеризира е още с промени в личността и емоционална лабилност, възможно е да порази и когнитивните способности на болния.
Обикновено хореята преминава без да остави трайни увреждания в човешкото тяло. Понякога обаче продължава в период от 2-3 години и това нарушава качеството на живот. Други симптоми на ревматизма са отпадналост, болки в корема, треска, кръвотечение от носа.
Диагностициране на ревматизъм
Въпреки напредъка на медицината, все още не същестува конкретно изследване, което да докаже на 100% наличието на ревматизъм. Насочващи за поставянето на точната диагноза са разговорите с пациента и данни за прекарана инфекция на кожата или гърлото.
За да се установи стрептококовата инфекция, се взема материал за проба от фаринкса и се търси причинителя. Друго важно изследване е изследване на титъра на антистрептококови тела. Данните за повишения титър за антитела е сигнал за инфекция със стрептококи на гърлото.
Други важни изследвания за установяване на ревматизма са увеличените скоро за утаяване на еритроцитите и С-реактивен протеин. При съмнения за ендокардит се вземат кръвни проби.
Образните изследвания, които се използват в диагностичния процес, също са много важни.
По време на рентгенографията на белия дроб може да се види по-голяма сърдечна сянка, заради наличие на перикарден излив или сърдечна недостатъчност. За да се оцени доколко е засегнато сърцето се прави ехокардиография. Тя дава информация какво е състяонието на сърдечните клапи.
Други изследвания са изследване на антинуклеарни антитела, ревматоиден фактор, електрокардиограма, необходимо е да се изключи възможността за ревматоиден артрит.
Лечение на ревматизъм
Терапията на ревматизма се състои в четири основни етапа, които не бива да се пропускат – лечение на острата фаза на ревматизма; лечение на стрептококовата инфекция, явяваща се първопричинител на заболяването; лечение на наличния кардит; профилактика с пеницилин.
За контрол на артрита се назначават противовъзпалителни средства, които облекчават и треската, и другите остри прояви. Често се предписват салицилати, но е възможна употребата и на други нестероидни противовъзпалителни средства.
Лечението на ревматизма изисква режим на легло, особено при болни с кардит. През острата фаза на ревматизма почивката е задължителна, а след преминавате на кризата постепенно се повишава активността.
Ако се установи сърдечна недостатъчност, се назначава конвенционално лечение и почивка. Основни в терапията на този симптом са диуретиците, а при тежка форма на кардита се назначават и стероиди. При наличен миокардит се внимава за аритмия.
Профилактика на ревматизъм
Първичната профилактика се състои в навременно лечение на стрептококовия фарингит. По този начин значително се намалява риска от ревматизъм. Вторичната профилактика се налага, за да се предотврати появата на нови стрептококови инфекции и е много важна. Хора, прекарали веднъж ревматизъм, са с повишен риск от настъпване на нови епизоди на болестта и увреждане на сърдечния мускул.
Продължителността на извършване на профилактиката зависи предимно от това дали има поразяване на сърцето, както и каква е възрастта на болния. Профилактиката се осъществява с прилагане на пеницилин, а когато има алергия се назначава еритромицин.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
