Антиацидните лекарства (от лат. acidum - киселина) представляват медикаменти, предназначени за намаляване на стомашната киселинност. Тези продукти съдържат алкални соли, които неутрализират киселината в стомашния сок. Прилагат се като допълнение при язвена болест и симптоматично при киселини в стомаха.
Най-често тези лекарства съдържат магнезиеви, алуминиеви и калиев соли, като след взаимодействие със солната киселина те образуват съответния алкален хлорид (сол), вода и въглероден диоксид (газ). Някои от лекарствата от този клас съдържат симетикон или диметикон, които имат свойството да поглъщат газове и образуват защитен слой, което ги прави особено подходящи при лечение на гастро-езофагиален рефлукс (връщане на стомашно-съдържимо от стомаха към хранопровода).
Други групи лекарства, използвани за намаляване на киселинността в стомаха, са антагонистите на хистаминовите (Н2) рецептори (т. нар Н2 блокери – Ranitidine, Famotidine, Cimetidine), както и инхибиторите на протонната помпа (Omeprazole, Lansoprazole, както и значително по-безопасния от гледна точка на нежелани взаимодействия Pantoprazol). Тези медикаменти са предназначени главно за лечение на стомашна язва, тъй като те намаляват секрецията на киселина в стомаха, което в някои случаи може да наруши нормалното храносмилане.
Често използвано средство срещу киселини в стомаха е содата за хляб (натриев бикарбонат), но прекаленото ѝ използване в големи дози създава предпоставка за алкализиране на урината и евентуално образуване на песъчинки в бъбреците.
Безопасен продукт при повишена стомашна киселинност, газове и гастроезофагеален рефлукс е активният въглен (carbo activatus), тъй като той не взаимодейства с организма, а ефективно поглъща стомашното-съдържимо. Прекалената му упортеба може да предизвика констипация (запек) или да намали резорбцията на важни хранителни вещества или други медикаменти.
