Паник атаката е състояние на внезапен и необясним страх, учестен пулс, недостиг на въздух. Обикновено, когато им се случва за първи път, хората не са подготвени за това и у тях настъпва силно притеснение и объркване. Има много погрешни схващания за това какво представляват паник атаките. В тази статия ще разлгледаме най-често срещаните митове за тях.
Мит 1: симптомите на паник атаки са еднавки при всички. Това не е така. Тези състояния могат да се проявяват по различен начин и с различен интензитет при различните хора. Най-често срещаните симптоми са задух, учестено дишане, усещане за загуба на контрол, виене на свят, гадене. Можете да почувствате всички или само някои от тях.
Мит 2: Паник атаките са умишлени действия за привличане на внимание или съжаление. Противно на вярванията, паническите атаки са нещо, което хората не могат да контролират. Не знаем точно какво причинява панически атаки, но знаем, че те често могат да бъдат предизвикани от стресови събития, психични заболявания, промени в околната среда или начина на живот или други неуточнени стимули. Паническите атаки са неволни и често се случват без предупреждение.
Мит 3: Хората, страдащи от атаки на паники, се нуждаят от спешна медицинска помощ. Понякога може да е доста притеснително да наблюдавате някой, който изпитва панически атака, но е важно да запомните, че той не е в опасност. Най-доброто, което можете да направите, е да останете спокойни. Мака, че е важно човек да може да различи паник атаката от сърдечен удар, обикновено хората, които са запознати с пристъпите на паника, могат да направят тази разлика. Ако сте близо до някой, който е изпаднал в това състояние и вече сте ги попитали дали се нуждае от помощ, най-добре е да уважите неговия отговор и помоли да бъде оставен на спокойствие.
Мит 4: Само хора, диагностицирани с психично заболяване изпитват пристъпи на паника. Истината е, че всеки може да преживее паник атака, дори без диагноза за психично заболяване. Тези състояния могат да се появят вследствие на посттравматично стресово разстройство, стресова работна или училищна среда и недостатъчна почивка.
Най-добрият начин да намалите честотата на паник атаките е да направите някои важни промени в живота си. Опитайте се да ограничите стреса и ако той е на работното ви място, обмислете да смените работата и ежедневната си среда. Хранете се здравословно - сведете до минимум пиенето на алкохол и кофеин. Спортувайте – спортът положително намалява стреса и избистря ума.
Коментари
''Това не е наука. Това е политика и икономика. Именно това е психиатрията: политика и икономика. Контрол на поведението, но не е наука, не е медицина''.
''Докато моралните измерения на психиатричните теории и терапии остават скрити и неясни, научната им стойност остава, вследствие на това твърде ограничена''
„Класифицирането на мисли, чувства и поведение като болести е логическа и семантична грешка, като класифициране на кита като риба“
''Психиатрията е насилие маскирано като грижа''.
"Аз не отричам съществуването на мозъчни заболявания. Напротив, моето мнение е, че ако психическото заболяване е мозъчно разстройство, трябва да го наречем мозъчно заболяване и да се отнасяме към него като към заболяване на мозъка, вместо да го наричаме "психично заболяване" и да го третираме като такова''.
''Няма човешко поведение, което съвременният психиатър да не може по свое усмотрение да определи като аномалия или "болест"
''Аз просто класифицирам явлението, което хората наричат "психично заболяване" малко по-различно от тези, които твърдят, че това е болест. Концепцията за "психично заболяване" е семантична стратегия за медикализация на икономически, морални, индивидуални, политически и социални проблеми.''
''Психичната болест е мит, чиято цел е да прикрие и, следователно, да направи по-приятно горчивото хапче на моралните конфликти в човешките отношения''.
''Психологията е изнасилена от психиатрията''
''Историята на психиатрията, особено в нейната връзка със закона, е предимно история на последователно мутирали оправдания за психиатрично задържане. Метаморфозата от един критерий за принудителна хоспитализация в друг обикновено се нарича „реформа на психиатрията”. Това е много далеч от истината. Окончателните показатели на психиатричния баланс са винаги еднакви: на индивиди, признати за безумни, се налагат “диагностични” обозначения, лишават се от свобода и принудително се “лекуват”. В продължение на повече от четиридесет години аз настоявах, че психиатричните реформи са упражнения за подобряване на плантации за роби. Робството не може да бъде реформирано - то може само да бъде премахнато.
“Опитите да се лекуват така наречените душевни болести чрез работа върху мозъка, са като опитите да се свалят рекламите за цигари от телевизиите, като повикате телевизионен техник да ремонтира телевизора ви”.
''Ако от нас се изисква да считаме психичното заболяване за същото заболяване като всяко физическо заболяване, трябва да получим биохимични или патологични доказателства за това. И ако понятието "болест" трябва да има научно значение, то трябва да е възможно по някакъв начин да се оцени, измери или установи в научно обоснован подход, например, когато се изследва кръвта или се използва електроенцефалограма. Ако не може да се провери по този начин - както в случая с „психично заболяване“ - тогава терминът „болест“ става в най-добрия случай метафора и в най-лошия - мит, и следователно „лечението“ на такива „болести“ е също толкова несигурно и ненаучно.''
"Съвременната психиатрия дехуманизира човека, отричайки самото съществуване и дори простата възможност за личната отговорност на личността като морално действащ субект... мандатът на психиатъра е именно да прикрива и дори да отрича етичните дилеми на съществуването, представяйки ги под формата на медикаментозни и технически проблеми, които са податливи на съответни професионални решения".
''Според мен недоброволната хоспитализация и защитата по невменяемост трябва да бъдат премахнати, точно както е било отменено робството, дискриминацията срещу жените и преследването на хомосексуалистите. Едва след това ще можем да изучаваме така наречените "психични заболявания" в качеството на разновидност на поведение, като всяко друго поведение.''
"Да се твърди, че една социална институция страда от определени "злоупотреби", означава да има някакви други желателни или добри употреби ... Моята теза е съвсем различна: не може да има злоупотреби с институционалната психиатрия, защото институционалната психиатрия е сама по себе си злоупотреба. "
''Както в теокрацията властите не могат да си позволят да се съмняват в реалността на Бог, така психиатрите не могат да си позволят да се съмняват в реалността на психичното заболяване. Вярата в доминиращата фикция трябва редовно да се потвърждава от подходящи ритуали. Ритуалите, утвърждаващи болестите на психиатрите, варират от време на време. Днес психиатрите обявяват реалността на психичните заболявания чрез поклонение пред олтара на невробиологията и психофармакологията и чрез говорене на езика на мозъчните заболявания, химически дисбаланс, невротрансмитери и психофармакология. Всъщност, историята на психиатрията от 1850г. до днес е по същество историята на промяната на психиатричната мода - от невропатология до психоанализа и до психофармакология. Съвременните общества се нуждаят от психиатрия. Светът без психично заболяване изглежда плаши хората, особено хората, които се гордеят с недоверието си в Бога.''
''Психиатрите все повече и повече стават шарлатани, когато говорят и действат като лекари. Те говорят за диагнози, лечебни мерки и всички тези неща, за които не знаят нищо. Нищо.''
''Психичното заболяване е метафора. Думата "болест" означава откриваем биологичен процес, който засяга телата на живите организми (растения, животни, хора). Терминът "психично заболяване" се отнася до нежелани мисли, чувства и поведение на хората. Класифицирането на мисли, чувства и поведение като болести е логическа и семантична грешка, същата като класифицирането на кит като риба. Китът не е риба, а психическото заболяване не е болест. Хората с мозъчни заболявания ("лош мозък") или бъбречни заболявания ("лоши бъбреци") са болни буквално. Хората с психични заболявания (лошо поведение), подобно на общества с болна икономика (лоша данъчна политика) са болни в преносен смисъл. Класификацията на поведението като болест осигурява идеологическа обосновка за държавно-спонсориран социален контрол под прикритието на медицинското лечение.''
''Няма такова нещо като психично заболяване, следователно също така няма такова нещо като психотерапия.''
''Въпросът „Какво е психотерапия?“ предполага, че психотерапия съществува. Аз твърдя, че тя не съществува. Подобно на психичната болест, психотерапията е метафора и като разширена метафора, мит... Терминът психотерапия означава различни принципи и практики на (светската) етика. Всеки метод или школа в психотерапията следователно е система на приложна етика, вместена в идиома на лечение; всяка отразява личността, ценностите и стремежите на своя основател и практикуващи''.
''Институционално психиатрията е продължение на Инквизицията. Всичко, което се е променило - речникът и социалният стил. Речникът е в съответствие с очакванията на интелектуалеца на нашето време: псевдомедицински жаргон пародиращ научните понятия. Социалният стил е в съответствие с политическите очаквания на нашето време: това е псевдо-либерално движение, което имитира идеалите за свобода и рационалност "
''.Докато хората можеха да осъдят другите като вещици, стига винаги да смятат Другия за вещица, но не и себе си, магьосничеството остава концепция, приложима на практика, а Инквизицията - просперираща институция. Единствено загубата на вяра в авторитета на инквизиторите и тяхната религиозна мисия слага край на тази практика на символичен канибализъм. По същия начин, докато хората се обезценяват като психично болни (хомосексуалисти, наркомани, безумни), така че те винаги смятат някой друг за луд и никога самите себе си, психичните заболявания ще останат концепция, експлоатирана без умора и принудителната психиатрия - процъфтяваща институция. И ако е така, тогава само загубата на вяра в авторитета на институционалните психиатри и тяхната медицинска мисия ще доведе до края на психиатричните инквизиции. И този ден е точно зад ъгъла.''