След десетилетия на относително развита медицина и над 15 години достъпен Интернет, едва ли остана човек, който да няма поне бегла представа, че имунната система работи посредством белите кръвни клетки - левкоцитите. Левкоцитите пък биват разделяни на гранулоцити и агранулоцити - според наличието или отсъствието на гранули в клетките.
Гранулоцитите, известни и като "зърнести левкоцити", се отличават с едро сегментирано ядро и наличие на специфични гранули в цитоплазмата. Агранулоцитите, както личи и от името им, са негранулирани бели кръвни клетки, и се делят на два вида - лимфоцити и моноцити. Именно на моноцитите е посветен настоящият материал.
Какво представляват моноцитите?
Както стана ясно - вид негранулирани бели кръвни клетки, принадлежащи към левкоцитите и съответно ангажирани в имунната защита на организма посредством специфичните си функции. Основна отличителна характеристика на моноцитите е техният размер - моноцитите са най-големите кръвни клетки!
Размерът им варира между 13 и 25 микрометра в диаметър - което, в сравнение с останалите им "роднини", е много! В армията от левкоцити моноцитите са особено полезни с една своя специфична особеност - способността им да произвеждат вид протеини, с помощта на които другите бели кръвни клетки (левкоцити) комуникират помежду си! Тези особени протеини се наричат цитокини. Това обаче не е всичко - моноцитите са изявени фагоцити, освен това излъчват от редиците си макрофагите - особено полезни в борбата срещу опасни частици с по-голям размер.
Макрофагите представляват диференцирани в тъканите моноцити и са основна част от мононуклеарната фагоцитна система. Присъстват в почти всички тъкани на организма, като наименованията им са различни според дислокацията. Макрофагите в съединителната тъкан се наричат хистиоцити, в черния дроб – купферови клетки, в белия дроб – алвеоларни макрофаги, в кожата – лангерхансови клетки, в централната нервна система – микроглия, а в костите – остеокласти.
Действието на макрофагите понякога може да бъде видяно с просто око, или поне осезаемо почувствано - при образуването на гранулом! Грануломите всъщност представляват струпване на голямо количество макрофаги, плътно прилепени един до друг около потенциално опасната чужда частица. Организмът прибягва до тоя метод на защита, когато вредящите частици са големи и резистентни на фагоцитоза и лизозомно смилане.
Фагоцитозата, впрочем, е процес, при който клетка поглъща даден обект чрез вдлъбване на мембраната си и обгръщането му с нея. Повечето левкоцити са фагоцити, а фагоцитозата е основен метод в унищожаването на потенциално опасни за организма частици - вируси, бактерии, несвойствени аминокиселини или дори мутирали собствени клетки. Наименованието идва от гръцката дума за "изяждам" - "фагос".
Къде се образуват моноцитите?
Както и много други левкоцити, моноцитите са продукт на костния мозък. По-конкретно - на хемопоетичните стволови клетки, разположени там. Тези клетки създават монобласти - един вид "заготовка" или изходна форма на моноцитите. При наличието на възпаление, вирусна инфекция или друг подобен проблем, монобластите се превръщат в моноцити и се отправят към засегнатите тъкани - като след 8 до 12 часа са там!
Какъв е броят на моноцитите в организма?
Между 3 и 11% от общия брой на левкоцитите в тялото на здрав възрастен човек се пада на моноцитите. Други източници посочват 2 - 8%, но така или иначе моноцитите намаляват числеността си с напредване на възрастта - при децата на моменти надхвърлят горната граница от 11%, без това да е сигнал или причина за проблем, а в напреднала възраст нивото им може да падне до 1% от общата численост на левкоцитите. За ориентир - левкоцитите в организма на здрав възрастен човек са между 4 и 9 милиона.
Какви са възможните отклонения, свързани с моноцитите?
Стандартните - завишени или занижени стойности. Когато нивата на моноцитите са твърде високи, налице е моноцитоза, а когато стойностите им паднат значително под нормите, говотим за моноцитопения. Най-често моноцитозата е резултат от възпаления, вирусни и други инфекции, саркоидоза, преждевременна смърт на клетки в тъканите - но възможна причина за моноцитоза е и стресът!
Моноцитопенията пък може да се дължи на нередности в състоянието на костния мозък - като заболяване или поражения от определени вещества. В тоя смисъл момоцитопенията, освен проблем сама по себе си, се явява и възможен тревожен сигнал за проблеми с костния мозък! В по-леки случаи моноцитопенията може да се дължи и на недостиг на витамин В12 и фолиева киселина.
