Глиомата е вид тумор, който се развива в мозъка или по гръбначния стълб. Те произлизат от помощните тъкани, които се наричат глия.
Изчислено е, че повече от половината първични мозъчни тумори произлизат именно от глията, откъдето идва и името им. Глиомите се класифицират в няколко вида в зависимост от вида на клетката, от която произлизат – астроцитоми, олигодендроглиоми и епендимоми.
Тези мозъчни тумори засягат мозъчната функция и могат да бъдат животозастрашаващи в зависимост от локацията и растежа си. Понякога те могат да се развиват години наред, преди симптомите дастанат очевидни. А те зависят от големината и мястото, на което туморът е разположен.
Сред разпространените оплаквания при глиомите са главоболие, гадене и повръщане, объркване или влошена функция на мозъка, загуба на памет, промени в поведението или раздразнителност. Понякога страдащите от глиома могат да страдат и от гърчове, затруднения при говор, промени в зрението, проблеми с баланса. Важно е да посетите лекар при който и да е от тези симптоми.
Точната причина за образуването на глиоми все още не е ясно. Смята се, че сред рисковите фактори е възрастта. Глиомите се срещат най-често при хора между 45 и 65-годишна възраст. Някои видове тумори са по-разпространени при децата. По-голям риск от развитие на глиоми има и при хора, изложени на йонизиращо радиационно лъчение. Фамилната обремененост също може да увеличи рискът от развитие на подобно заболяване.
Диагноза се постява след образни изследвания. Обикновено се използва компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Не винаги тези методи дават възможност за точна диагноза, затова в някои случаи е необходима биопсия. Чрез нея се определя и най-подходящото лечение.
Лечението на глиомите често включва комбиниран подход. В някои случаи не се налага операция – ако се установи, че туморът е прекалено малък, не расте и не предизвиква симптоми. В други случаи се налага операция, като целта е да се премахне целият тумор.
Някои са малки и се намират в подходяща част на мозъка, за да се извърши тази процедура. Други обаче са на труднодостъпно място, а разделянето им от здравата тъкан е невъзожно. В този случай подходът е да се отстрани възможно най-голяма част от образуванието. Ако такава остане, лечението продължава с лъчетерапия. Целта е да се унищожят туморните клетки, без да се засегне здрава тъкан.
Химиотерапията също е част от лечението на глиомите. Тя може да се приема на таблетки, може да се инжектира и интравенозно. Обикновено тя се комбинира с лъчетерапия.
Страничните ефекти зависят от дозата и медикамента, който се прилага. Най-честите са гадене и повръщане, главоболие, треска, в някои случаи пациентите може да изгубят косата си.
