Мозъчните епендимоми са тумори от епендималната тъкан на камерната система на мозъка. Основните клинични прояви са свързани с повишено вътречерепно налягане, както и атаксията (липса на равновесие и координация на волевите мускулни), увреждането на зрението и слуха, припадъците, нарушената реч и преглъщането.
Диагностика се осъществява при помощта на ЯМР на мозъка, гръбначна пункция, ЕЕГ, хистологично изследване. В основата на лечението на патологията е премахването на епендимомите с последваща лъчева или химиотерапия. При възрастни се използва стереотактична радиохирургия.
Причини и патогенеза на епендимомите
Проведените изследвания са позволили да се открие вирус SV40, който се намира в клетките на епендимома в активно състояние. Въпреки това и досега не е разбрана неговата роля в развитието на образованието.
Предполага се, че епендимомите на главния мозък възникват в резултат на въздействието на общи за повечето онкологични заболявания фактори: химически канцерогени, радиоактивно излъчване, дългосрочни неблагоприятни условия на околната среда (например хиперинсолации), онкогенни вируси (херпесен вирус, човешки папиломен вирус и други). Освен това не може да се изключи участието на генетични фактори в развитието на тумора.
Епендимомите често се образуват в задната черепна ямка. В много случаи се характеризират с бавен растеж и липса на метастази към заобикалящата мозъчна тъкан. Докато неоплазмата расте, това може да доведе до масов ефект, а именно компресия на мозъка. Метастазите се срещат предимно по протежение на цереброспиналната течност и като правило не се простират извън централната нервна система. Най-често наблюдаваните са така наречените ретроградни метастази в гръбначния мозък.
Симптоми на епендимомите
Проявяват се с признаци на вътречерепна хипертония: нарастващо главоболие, усещане за натиск в очните ябълки, гадене, повръщане. Заедно с това много от пациенти се оплакват от повишена раздразнителност, промени в обичайното поведение, атаксия, тромавост и нестабилност при ходене, дискоординация на движенията, което пречи на първо място на малките и привични действия с ръцете, включително писане.
При децата се наблюдава и значително влошаване на резултатите в обучението във връзка с гореизброената симптоматика. Тези симптоми са свързани със синдрома на хипертонията на цереброспиналната течност и се влошават с повишаване на вътречерепното налягане.
Ако епендимомите станат препятствие на пътя на циркулацията на церебралната течност и предизвикат запушване, тогава се развива така наречената обструктивна хидроцефалия. Клиничната картина се проявява с рязко увеличаване на наличните симптоми - главоболието става много силно и се придружава от многократно повръщане, без да се облекчава състоянието.
Възможни са също така конвулсивни припадъци. Огнищните симптоми, които придружават заболяването, варират в зависимост от локализацията на тумора. Ако се намират в предната част на черепната ямка, тогава е характерно наличието на вестибуларна атаксия и двойно зрение.
При епендимомите е характерно и това, че са налични редица неврологични симптоми. Именно затова изследванията, които се правят, за да се докаже наличието на патологията са следните:
- ЯМР или КТ на мозъка. Мозъчният ЯМР е за предпочитане, тъй като предоставя по-пълна информация и се избягва облъчването, особено когато става въпрос за изследване на дете;
- невросонография (НСГ). При децата до една година това изследване се извършва чрез все още незатворената фонтанела;
- цитоморфологична диагностика. За да се определи разпространението на процеса върху гръбначния канал, се извършва лумбална пункция и изследване на цереброспиналната течност. Окончателното потвърждаване на диагнозата е възможно само след морфологично изследване на материала, който е взет с помощта на биопсия;
- допълнителни методи. Извършва се електроенцефалография (ЕЕГ), консултация с офталмолог, директна офталмоскопия.
Лечение и прогноза при епендимомите
Оптималното лечение, както и при повечето тумори, е тотално премахване. Тъй като патологията често се развива в черепната ямка, то има известна трудност при премахването, което е допълнително усложнение за неврохирурга.
Ако пълното премахване на тумора е невъзможно, тогава операцията може да носи по-скоро палиативен характер. В такива случаи може да се извърши операция на маневриране, за да се подобри отливът на цереброспиналната течност. При възрастни унищожаването на тумора е възможно да стане и чрез стереотактична радиохирургия. За да се намали вероятността от рецидив на мозъчните епендимоми след хирургическо лечение, се провежда и лъчева терапия.
Обикновено, ако лечението е било успешно, тогава прогнозата е благоприятна за болния. В случаи на класическа проява на тумора, не винаги обаче е възможно да се премахне изцяло. Като правило може да възникне рецидив в първичната му локализация. При успешно отстраняване 5-годишната преживяемост на болния е успешна в 67-80% от случаите.
Никога не пренебрегвайте симптомите, които говорят за туморни образувания. Всеки един от нас е длъжен да се отнася отговорно към своето здраве и редовно да ходи на профилактични прегледи, за да може всяко едно заболяване да се открие на раните му етапи, което значително увеличава шанса за пълно възстановяване.
