Причината да не сте чували за синдрома на Бартър е, че той спада в класа на редките заболявания. По тази причина да откриете достатъчно информация в мрежата за него е относително трудно. Ако наскоро вие или ваш близък е получил тази диагноза, със сигурност търсите повече данни за заболяването, както и съвети за живот с него.
Какво точно обаче представлява то? Синдромът на Бартър засяга бъбреците. Чрез урината се отделят важни за тялото ни минерали и други нутриенти – калий, натрий и хлор. Едновременно с това се увеличава и производството на тестостерон и ренин – хормони, които помагат в контрола на кръвното налягане.
Заболяването се предава генетично – от родител на дете. Синдромът няма лечение. При ранна диагноза обаче, той успешно се контролира чрез лекарства или добавки, помагащи за синтеза на липсващите в тялото ни минерали.
Най-често лекарят ще предпише калий – жизненоважно е количеството на този минерал в тялото ни да бъде оптимално, защото той се грижи за правилната работа на цялото ни тяло, включително и на сърцето, а дефицитът му може да доведе до аритмии или други проблеми.
Ще бъде предписан и магнезий и калций. Необходимо е да се приема повече вода – при това заболяване чрез урината ни тялото отделя голямо количество течности, като не бива да позволявате да сте дехидратирани.
Може да се използват и специален клас диуретици, които помагат за запазването на калия в организма ни.
Симптомите на синдрома на Бартър се проявяват най-често рано в детството и не са строго специфични. Сред тях са диария и повръщане, дехидратация, повишена температура, мускулна слабост, забавен растеж, забавяне в умственото развитие, силна жажда, недохранване.
Друг симптоми, които се откриват само чрез иследвания – ниски нива на калий, калций, натрий и хлор в кръвта, като това обаче не се отразява на кръвното. В някои случаи има и физически характеристики – триъгълно лице, по-голямо чело, големи очи.
В някои случаи симптоми могат да се развият и още при кърмачетата. Ако знаете, че в семейството ви има такова заболяване, следете за сънливост, трудно засмукване при кърмене, загуба на тегло или трудно наддаване, изоставане в психомоторното развитие.
Диагноза може да постави единствено опитен нефролог.
