Синдромът на късите черва е патологично състояние причинено от липсата на чревни сегменти или влошаване на функциите на храносмилателната система.
Това състояние най-често се достига след резекция (отстраняване) на част от тънките черва или намаляването на фукционирането на червото до минимум. В случаите, в които резекцията на червата е била значителна, този синдром може да доведе и до трагичен край. Според статистически данни заболеваемостта от този синдром в Европа е в съотношение 2:1 000 000 жители.
Основната причина за появата на този синдром обикновено е операция, при която се отстранява част от тънкото черво. Тънкото черво на един възрастен човек е с дължина около 6 м, и ако дължината му е съкратена до 2 м то това е предпоставка за сериозна опасност. Най-често резекция е необходима при болест на Крон, неоплазми, чревна непроходимост, исхемия, травма, преплитане на червата или некротизиращ ентероколит.
Какви са симптомите?
Най-честият симптом на синдрома на късите черва е хронична диария, което от своя страна води до голяма загуба на течности и дехидратация. Според развитостта на синдрома зависят и признаците при всеки пациент - при леко засегнатите диарията може да е придружена от болка и повишено образуване на газове.
При средно засегнатите могат да се появят камъни в жлъчката и бъбреците, язви на храносмилателния тракт и редки изпражнения (5-7 пъти на ден). При силно засегнатите се изразява в тежка диария (около 15 пъти на ден), значителна загуба на тегло, устойчиви метаболитни нарушения, анемия, неврологични и психични разстройства.
Също могат да се забележат чупливи нокти и падаща коса, както и суха кожа. Често засегнатите от този синдром се оплакват от сънливост и умора. Невъзможността на червата да усвояват достатъчно хранителни вещества води до загуба на тегло и мускулна маса, както и дефицит на витамини, всеки от които идва със своите собствени симптоми и последствия.
Какво е лечението?
За да се установи наличието на синдрома на късите черва първо се изпълняват серия от тестове, които включват анализ на изпражнения и кръв, рентгенова дифракция, фиброгастродуоденоскопия, колоноскопия, и т.н.
Целта на лечението при синдрома на късите черва е да се осигури доставка и усвояване на хранителни вещества, вода, минерали и витамини. Видът лечение зависи от сериозността на симптомите и стадия му.
Ако дължината на червата е над 2 м остава опцията за орално хранене, но ако е под 2 м то тогава е необходимо интравенозно хранене в продължение на 1-2 месеца. В първия случай трябва да се приемат по малко, но често, сокове, бульони и млечни продукти (но внимателно, тъй като те могат да влошат диарията) и да се извадят от хранителния режим всякакви пържени, солени и пикантни храни.
Хирургично лечение се прилага само при тежка патология и неуспешно лечение с описаните по-горе начини. Такива интервенции могат да включват образуването на нови бариерни клапи, трансплантация на части от черво, формирането на анагелтични сегменти чрез разширяване на отделните части на тънките черва.
