Карбункулите представляват остра възпалителна лезия на няколко близки космени фоликули с образуването в кожата на обширно огнища на некроза.
Причини за карбункули
Най-често причинителят на карбункула е стафилокок, понякога смесена стафилококова и стрептококова флора. В редки случаи карбункулът може да бъде причинен от ешерихия коли, не-клостридиални анаероби, протеус или ентерококи. Благоприятните условия за инфекция на космените фоликули се формират при повишено изпотяване, повишена секреция на мастните жлези, замърсяване на кожата с прахови частици от пясък, цимент, вар, въглища.
Патогенът може да проникне в космените фоликули през микротравми и ожулвания по кожата. Основните причини за развитието на карбункула се считат за намаляване на устойчивостта на организма, метаболитни нарушения при диабет и затлъстяване, изтощение и тежки, дългосрочни заболявания.
Симптоми при карбункули
В повечето случаи карбункулите са единични. Най-често те се локализират на гърба, на шията, на лицето, между лопатките, на задните части и долната част на гърба, докато на кожата на крайниците се появяват много по-рядко. В началния етап карбункулът се състои от няколко плътни туберкули-инфилтрати, които са отделни възпалени космени фоликули.
С увеличаването на възпалението тези туберкули се сливат и се образува единичен полусферичен инфилтрат, вдигнат над нивото на кожата. Понякога такива формации могат да достигнат размера на детска длан. Кожата в центъра на инфилтрата има синкав цвят и е гореща на пипане. С напредването на патологичния процес напрежението на кожата в областта на инфилтрата постепенно се увеличава, което се съпровожда от увеличаване на болезнеността.
Етапът на узряване на карбункула отнема средно от 8 до 12 дни и често е придружен от повишаване на телесната температура, поява на обща слабост, загуба на апетит, главоболие, както и гадене и повръщане.
След узряването на карбункула се отбелязва образуването на няколко пустули на повърхността му, след отваряне на които се образуват дупки, през които се отделят некротични маси и гной. Течността, която се отделя, е зелена и може да има примеси на кръв.
Постепенно все повече и повече карбункулни тъкани претърпяват некроза и на мястото на инфилтрата се образува дълбока язва. В някои случаи може да достигне до мускулите. Продължителността на стадия на супурация и некроза варира от 14 до 20 дни.
Процесът на развитие на карбункула завършва с постепенното зарастване на кожния дефект и на негово място се образува груб белег.
Когато инфекцията се разпространи дълбоко в меките тъкани, може да се образуват абсцеси и флегмон, а когато костите участват във възпалителния процес, може да възникне остеомиелит.
Диагностика на карбункули
Специфичните симптоми и появата на карбункула в повечето случаи не причиняват на дерматолога никакви затруднения при поставянето на диагноза. Важен диагностичен момент обаче е разграничаването на обикновен карбункул от карбункул с антракс, за който е характерно образуването на черен струпей в областта на пустулата. Микробиологичната посявка на материал от карбункула елиминира наличието на бацили на антракс и определя чувствителността на патогенната флора към антибиотици.
Лечение на карбункули
В случаите, когато няма развитие на тежка интоксикация и нарушено общо състояние, лечението на карбункула се провежда амбулаторно. Ако лечението започне на етапа на зреене на карбункула, тогава то се провежда по консервативни методи и може да завърши с обратното му развитие с пълно резорбция на възпалителния инфилтрат.
На този етап на пациента се предписва правилната антибиотична терапия. За да се постигне по-добър терапевтичен ефект, се извършва външно антибиотично лечение на карбункулната област. За премахване на болката се използват аналгетици. Повърхността на карбункула се обработва със 70% етанол, последвано от асептична превръзка. Възможно е да се използва емулсия на синтомицин или стрептомицин.
Когато карбункулът преминава към некротичния стадий, той се лекува хирургично със съвместното предписване на антибиотична терапия. Операцията се извършва с помощта на широка дисекция, отстраняване на всички некротични и нежизнеспособни тъкани.
След операцията в раната се въвежда тампон с протеолитични ензими и хипертоничен разтвор на натриев хлорид. За окончателно отхвърляне на некротични маси и почистване на следоперативната рана, се правят ежедневни превръзки с хипертоничен разтвор и протеолитични ензими.
Профилактика на карбункули
Укрепването на имунитета, спазването на правилата за лична хигиена, както и висококачественото лечение на всякакви кожни лезии ще помогне да се предотврати появата на карбункул.
