Пневмотораксът представлява натрупване на въздух в гръдната кухина, което елиминира отрицателното налягане в плевралната кухина и като следствие от това се възпрепятства разгръщането на белия дроб.
Движенията на диафрагмата се ограничават, в следствие на което се затруднява дишането и циркулацията на кръвта в засегнатата област. Това състояние често е свързано с патология на белия дроб и се повтаря при ¼ от пациентите, които вече са преболедували.
Трудно е да бъде определена честотата на разболелите се, тъй като при доста от случаите субтоталният пневмоторакс протича без симптоми и те не търсят лекарска помощ. Но според официалната статистиката първичният спонтанен пневмоторакс се среща при 7 до 18 на 100000 мъжете на възраст между 20 и 30 години и между 1 и 6 на 100000 при жените.
В случай, че заболяването е придружено от симптоми, те се изявяват с внезапна остра болка в лявата или дясната половина на гърдите и суха кашлица. Обикновено това се случва в състояние на покой на тялото.
Засегнатият изпитва задух и има нужда от кислород. Възможно е да избие студена пот, да се получи посиняване, пулсът да се ускори и да се стигне до хипертония. Обикновено се наблюдават асиметрични дихателни движения или липса на такива.
Съществуват редица фактори, които биха могли да предразположат човек към заболяването. Такива са тютюнопушенето, хронични или наследствени белодробни заболявания, бременност, фамилна обремененост и астеничен хабитус. Мъжете са по-предразположени към развитието на болестта.
Спонтанният пневмоторакс се дели на няколко вида: първичен, вторичен, рецидивен и напрегнат.
Първичният пневмоторакс се проявява за пръв път при пациента и обикновено това става на малка възраст. По-често се среща при мъже между 20 и 30 години. Много често той протича скрито, въпреки приложените образните методи.
Вторичният пневмоторакс се среща при хора на възраст над 60 години и е обвързан със съществуваща белодробна патология - булозен емфизем, хронична обструктивна белодробна болест, кавернозна туберкулоза, карцином на белия дроб и други.
Рецидивният пневмоторакс е повторение на предходен пневмоторакс, като при вторичен пневмоторакс възможността за следващо проявление на болестта прогресивно нараства. След третият рецидив до 80%.
Напрегнат пневмоторакс се дължи на клапен механизъм, който не позволява на въздухът да излезе от гръдната кухина. Той е животозастрашаващо състояние и изисква незабавна медицинска намеса.
Заболяването се диагностицира с помощта на гръдна рентгенография, чрез която специалистите установяват белезите на заболяването. Според рентгеновата находка се разделя на малък, субтотален, тотален и напрегнат. При субтоталния пневмоторакс разстоянието е >2см=30-35% от обема на плевралната кухина.
Възможно е и ултразвуково диагностициране на пневмоторакс, което дори е по-бързо и по-точно от рентгеновото, но се извършва само от изключително опитен специалист.
Лечението на субтоталния пневмоторакс обикновено се състои от поставяне на дренаж, който извежда натрупаният въздух от гръдната кухина. В последствие се извършват изследвания за наличие на патологии на белия дроб.
При открити такива, ако няма противопоказания, се пристъпва към оперативно лечение. Като основно средство се използва видео-асистирана торакоскопия, посредством която се премахва патологично променения белодрбен паренхим.
