Бластомикозата е болест, която принадлежи към групата на системните микози и протича с първична лезия на белите дробове и хематогенно разпространение на гъбична инфекция във вътрешните органи, костите и кожата.
Причинителят на бластомикозата е диморфната сапрофитна гъба Blastomyces dermatitidi, която живее в почвата. Тя расте като бял пухкав мицел, който променя цвета си при 25°С до жълтеникав или кафяв, а при 37°С в кремаво-кафяв обемисти или набръчкани дрожди.
Гъбичката обитава в почвата, гниеща дървесина и растителност около големи водни басейни. Повечето случаи на заразяване на хора със свързани с изкопни дейности, обработка на почвата или почистване на водните басейни.
Причинителят на бластомикозата може да съществува в две форми: мицеларна и дрождева. В мицеларната форма гъбата съществува при температура под 30°С, а в засегнатия организъм при субфебрилна температура преминава във фаза на дрождите.
Географски ендемични зони на разпространение на бластомикозата са водните басейни в Северна Америка и Южна Америка, по-рядко в Близкия изток и Африка.
Начин на заразяване с бластомикоза
Гъбичката навлиза в човешкото тяло през дихателните пътища, когато спорите и се вдишват заедно с праховите частици. Гъбичката може да доведе до асимптоматична белодробна инфекция, която отминава сама по себе си, или до остра лобарна пневмония.
След проникване в белите дробове, гъбичните микроконидии преминават във фазата на дрождите и причиняват образуването на първични инфилтративни възпалителни огнища в тях. На по-късни етапи се наблюдава образуване на грануломи с области на нагнояване и некроза в областта на лезията.
Повечето пациенти със стабилен имунитет спират разпространението на гъбичката до белите дробове. При нарушени функции на имунната система, патогенът се разпространява по тялото. Разпространението в организма става по чрез кръвния или лимфния поток, което води до различни инфекции, най-често в кожата, меките тъкани, костите и ставите, централната нервна система и пикочните пътища.
Поражението на кожата и вътрешните органи е вторично и се случва поради въвеждането на инфекция от белите дробове при отслабен имунитет.
В редки случаи е възможно сексуално предаване на болестта.
Появата на бластомикоза се насърчава от захарен диабет, туберкулоза, кръвни заболявания, имунодефицитни състояния.
Симптоми на бластомикоза
Съществуват различни клинични форми на бластомикоза, например белодробна, кожна, костна, пикочно-полова и други. Системната бластомикоза може да се развие много години след първичната белодробна лезия.
Белодробната форма на бластомикозата протича под формата на бронхопневмония. Инкубационният период от момента на заразяване до появата на първия признак варира от 30 до 45 дни. Началото на заболяването може да протече в остра или подостра форма. В началния период на заболяването доминира интоксикационният синдром. На този етап пациентът отбелязва появата на субфебрилна или фебрилна температура, втрисане, мускулни и ставни болки.
По-рядко бластомикозата първоначално се развива като първична хронична без изразени клинични симптоми. Пациентът е притеснен от кашлица (първоначално суха, а след това с отделяне на гнойни секрети), кръвохрачене, болка в гърдите и задух. При обективен преглед се чуват хрипове, плеврален шум от триене, инфилтрати в горната част и в редки случаи тъканна некроза, разкрити с радиологично изследване.
Тежко белодробно заболяване развиват главно хора с имунодефицити. За околните пациентите с белодробна бластомикоза не са опасни.
Хроничната белодробна форма наподобява рак на белия дроб или белодробна туберкулоза, с висока температура, продуктивна кашлица, нощно изпотяване и загуба на тегло.
Сред извънбелодробни лезии най-честата форма е тази на кожна бластомикоза. Кожната бластомикоза се причинява от появата на везикуло-папуларни или папулозно-пустуларни обриви, които се превръщат в язвеи, покрити с плътни гранули. Отделяните секрети от местата с язви са кървави или гнойни. Язвите могат да се разпространят върху лигавицата на устата, фаринкса и ларинкса. Зарастването на язвите става с образуването на тънък мек белег. Понякога се отбелязва появата на подкожни абсцеси.
Литично увреждане на костите може да доведе до болки в костите или болки в ставите. Надлежащите тъкани понякога набъбват, стават горещи и болезнени.
Гениталните лезии причиняват болезнен епидидимен тумор, силен дискомфорт в перинеума или болезненост на простатата, които се откриват при ректален преглед. Простатит, причинен от бластомикоза, може да протече безсимптомно или да причини болка при уриниране.
40% от пациентите имат отслабен имунитет и проблеми с централната нервна система под формата на възможни мозъчни абсцеси, епидурални абсцеси или менингит.
Диагностика на бластомикоза
Животът или пътуването до ендемични райони са важни епидемиологични показатели. Мъжете се заразяват по-често от жените вероятно поради по-големия контакт с околната среда. Детайлизирането на потенциална заетост или дейности на открито играе важна роля. Тъй като бластомикозата е често срещана инфекция при кучетата, техните заболявания в ендемични области могат да показват диагноза.
Диагнозата бластомикоза се потвърждава, когато Blastomyces dermatitidi се открие в биологичния материал на пациента (храчка, гноен секрет от фистули и абсцеси, урина, цереброспинална течност, биопсичен материал). За идентифициране на причинителя най-често се използват микроскопско изследване и микробиологична култура. За получаване на проби от материала се извършва пункция на абсцеси и аспирация на съдържанието им, ексцизионна тъканна биопсия.
За идентифициране на патологичните промени във вътрешните органи се извършват допълнителни инструментални изследвания: рентгенография на гръдния кош, остеосцинтиграфия, компютърна томография на мозъка и гръбначния стълб.
Лечение на бластомикоза
Острата форма на белодробна бластомикоза може да доведе до възстановяване без специално лечение. Във всички останали случаи основата за лечението на различни форми на бластомикоза е противогъбичната терапия. В леки случаи на пациента може да бъде предписан итраконазол или кетоконазол перорално в продължение на 6 месеца.
При тежки форми на заболяването пациентът ще се нуждае от приложението на амфотерицин В венозно. Ако е необходимо, противогъбичната терапия може да бъде допълнена с хирургични методи - дренаж на плевралната кухина, отваряне на кожни абсцеси, некректомия.
Превенция на бластомикоза
Спазването на правилата за лична хигиена, защитата на дихателните пътища при обработка на почвата и други селскостопански работи в неблагоприятни райони, както и използването на бариерни методи за контрацепция в случай на случаен сексуален контакт ще помогнат за предотвратяване на инфекция с бластомикоза. На пациенти с имунни дефицити се препоръчва да не посещават ендемични райони, да избягват контакт с почвата или провеждане на профилактична терапия с итраконазол.
