Сензоневралната загуба на слуха се развива при увреждане на чувствителните нервни клетки на вътрешното ухо, слуховия нерв и централните образувания на слуховата система.
Бива вродена, придобита и генетична. Може да е внезапна (загуба на слуха до 12 часа) или постепенен процес.
Причини за сензоневралната загуба на слуха
При възникване на сензоневрална загуба на слуха играят роля:
- инфекциозни заболявания (грип, парагрип, ОРВИ, ангина, ларингит, бактериален менингит, морбили, дифтерия, скарлатинапаротит, сифилис и др.);
- сърдечно-съдови нарушения (хипертония, вертебробазиларна дисциркулация, церебрална атеросклероза, тромбози);
- автоимунни и алергични заболявания (неоплазми, отосклероза);
- стрес, механични, акустични и баротравми;
- излагане на промишлени и битови вещества, редица лекарства (антибиотици от серията аминогликозиди, някои антималарични и диуретици, салицилати), алкохол, наркотици;
- патологични новообразувания (новообразувания на мозъчния триъгълник, акустичен неврином, менингиом);
- генетични фактори и наследственост, старост.
Симптоми на сензоневрална загуба на слуха
Проявите на сензоневрална загуба на слуха се заключават в нарушение и понижение на слуха. Нарушаването на слуха може да се комбинира с:
- анамнеза за повишено вътречерепно налягане или травма;
- шум в ушите;
- виене на свят;
- гадене;
- повръщане.
Повечето случаи на сензоневрална загуба на слуха възникват при вестибуларни нарушения при наличие на субективни прояви (замаяност, нарушена координация на движенията, гадене или повръщане).
В някои случаи нарушение на вестибуларната функция се открива само по време на специфичен неврологичен преглед в комбинация с компютърна томография, магнитен резонанс, ултразвукова доплерография и реоенцефалография.
Диагностика на сензоневралната загуба на слуха
Диагностиката на сензоневрална загуба на слуха се извършва от отоларинголог (лекар УНГ).
Съвременният подход за диагностициране на загубата на слуха включва изследването на функцията на звукопроводящата и звуково-сензорната системи, вестибуларния апарат, изследване на показатели на системата за коагулация на кръвта и функцията на черния дроб, оценката на състоянието на сърдечно-съдовата, отделителната и ендокринната системи.
Това дава възможност да се установи причината за заболяването и да се разработи най-ефективната терапевтична тактика.
На практика първоначалната оценка на слуховата функция изисква анализ на акуметрични и аудиологични индикатори, сред които е задължително извършването на камертонални проби, запис на аудиограма с тонален праг.
Допълнителен, по-информативен метод за изясняване на вида загуба на слуха е аудиометрията, извършена в честотен диапазон над 8000 Hz.
Включването на импедансметрия в плана за изследване при пациенти със сензоневрална загуба на слуха е метод за откриване на прекъсване на веригата на слуховите костици, наличие на течност в тъпанчевата кухина и дисфункция на слуховата тръба.
За уточняване на причините за болестта могат да се назначат кръвни тестове и образна диагностика.
Лечение на сензорневрална загуба на слуха
По-рано, сензоневралната загуба на слуха се лекувала само с помощта на слухови апарати, усилвайки звуците в честотния обхват, обхванат от загубата на слуха.
Сега за тези цели все по-често се използват кохлеарни импланти, които пряко стимулират слуховия нерв. Ако кохлеарната имплантация не е възможна, може да се извърши стволомозъчна имплантация, но технологията на такива операции не е достатъчно развита и досега те се извършват рядко.
Планът за лечение на сензоневралната загуба на слуха е индивидуален за всеки пациент, определя се като се вземат предвид причините и продължителността на заболяването, наличието на съпътстващи заболявания. Съществуват обаче общи правила за лечение:
- лечение на пациент с остра сензоневрална загуба на слуха в специализирана оториноларингологична болница;
- незабавно начало на лечението веднага след хоспитализация;
- спазване на щадяща диета;
- отказ от тютюнопушене и пиене на алкохол
Множество научни изследвания и клиничен опит доказват успеха на инфузионна терапия с вазоактивни и антихипоксични лекарства от първия ден на хоспитализация на пациент с остра сензоневрална загуба на слуха.
Такива лекарства като винпоцетин, пентоксифилин, церебролизин, пирацетам се използват парентерално за интравенозно вливане през първите 10 дни, като постепенно се увеличава дозата от 1-ви до 4-ия ден и се поддържа постоянна терапевтична доза от 5-ти до 10-ия ден.
Впоследствие преминават към интрамускулна и перорална употреба на лекарства с обща продължителност на първия курс на лечение 1–1.5 месеца.
За лечение на сензоневрална загуба на слуха с различна етиология, придружена от замаяност, успешно се използват хистаминоподобни препарати със специфичен ефект върху микроциркулацията на вътрешното ухо, нормализиращи налягането на ендолимфата в лабиринта (например бетахистин).
Пациентите с вестибуларни нарушения, страдащи от коронарна болест на сърцето, се лекуват с триметазидин. Притежавайки цитопротективен и антиангинален ефект, лекарството, когато се приема перорално, предпазва както слуховия орган, така и сърцето от хипоксия и исхемия.
Повишаването на ефективността на лекарственото лечение на сензоневрална загуба на слуха и стабилизирането на положителната клинична динамика може да включва в комплекса от терапевтични мерки на немедикаментозни методи: рефлексология, акупунктура или лазерна пункция, както и хипербарична оксигенация.
Слуховата рехабилитация чрез имплантиране на електроди в кохлеята с цел електрическо стимулиране на слуховите нервни влакна става все по-често срещана.
Трябва да се подчертае, че дори адекватно подбраната и навременна, напълно проведена терапия на пациент с остра сензоневрална загуба на слуха не изключва вероятността от рецидив на заболяването под влияние на стресова ситуация, обостряне на сърдечно-съдова болест, остра вирусна инфекция или акустична травма.
За да премахнете шум в ушите: седнете на стол с наклонена глава 30 градуса напред и надолу със затворени очи. Затворете ушите плътно с длани и ги притиснете към слепоочията си, поставяйки пръстите си на гърба на главата. С върха на средния пръст на дясната ръка изпълнете 60 ритмични удара върху средния пръст на лявата ръка.
Перспектива за сензоневралната загуба на слуха
При адекватно лечение и спазване на превантивни мерки (отказване от тютюнопушене, приемане на алкохол и наркотици, достатъчна двигателна активност, способност за преодоляване на епизоди на невропсихично пренапрежение и стресови ситуации) прогнозата е благоприятна.
Превенция на сензоневралната загуба на слуха
Лекарят трябва да обясни на пациента необходимостта от превантивни мерки.
Правилната организация на работа и почивка, отказ от тютюнопушенето, отказ от приемане на алкохол и наркотици, рационално изработена диета, достатъчна физическа активност, способност за преодоляване на епизоди на невропсихични пренапрежения и стресови ситуации, избягване на акустичен стрес.
Всичко това, съчетано с превантивни и терапевтични мерки, е ключът към успеха в борбата срещу слуховите и вестибуларни нарушения.
