Ухото е важен орган на слуха, който се нарежда сред най-сложно устроените органи в човешкото тяло. Основната функция, която изпълнява ухото, е да улавя звуковите вълни и да ги превръща в звуци, достигащи до мозъка. Физиологично здравото ухо без никакъв проблем приема и предава звуковите вълни към мозъка, където те вече се анализират светкавично. В резултат на това човекът успява да възприеме звуците, които чува.
Както и при други системи, така и при ухото, различните негови части имат роля да изпълняват разнообразни функции. Външно ухо приема звуците от околната среда, след което ги изпраща към ушния канал. В канала те се усилват и съответно се предават на тъпанчевата мембрана.
Средното ухо е камера, която е пълна с въздух. Свързана е с носа и гърлото чрез Евстахиевата тръба. Целта на Евстахиевата тръба е да изравнява налягането, което въздуха има, от двете страни на тъпанчето. Евстахиевата тръба нормално е затворена, но при преглъщане и прозяване се затваря.
Щом веднъж звуковата вълна достигне до тъпанчето, то започва да вибрира, като по този начин предава звука към малки специфични костици, познати като чукче в наковалня. Именно чукчето и наковалнята свързват тъпанчето в овалната камера, разположена във вътрешното ухо. Точно движението на тази камера предава звуковите вълни към вътрешното ухо.
Вътрешното ухо представлява последният елемент, разположен в слуховия апарат. Изпълнено е със специална течност и се състои от спираловидна кохлеа. В проходите ѝ са разположени около 20 000 нишковидни клетки, чиято роля е да трансформират звуковите вибрации в нервни импулси, след което ги изпращат към мозъка. В мозъка нервните импулси вече се превръщат в разбираеми за човека звуци.
Причини за загуба на слуха
В почти 90% от случаите загуба на слуха е резултат от значителното отслабване или повреда точно в нишковидните клетки на вътрешното ухо. Причината за този дефект най-често се дължи на напредването на възрастта, но твърде честото излагане на много силни шумове също е определящ фактор.
Загубата на слуха представлява твърде трудното различаване на реч от шумове, както и отделни високочестотни звуци. Основният проблем със загубата на слуха е, че мозъкът вече не успява да получи всички звукови честоти, а именно те правят речта разбираема.
Други основни причини за загуба на слуха са ушна кал, блокираща самия канал; травма в структурите на ухото (увреждане на слуховия център в мозъка, спукване на тъпанчето); силен шум, водещ до глухота; инфекции на ухото или на мозъка; съществуващи повреди в ушната мида; някои сериозни заболявания (менингит); тумори; неообичайни костни израстъци.
Две от основните причини за загуба на слуха са стареенето или вродените проблеми, защото някои деца се раждат с проблеми със слуха. Когато е причинена от стареене, загубата на слуха не се дължи на съществуващи заболявания, а по-скоро е естествен процес с постепенното влошаване на слуха и неефективното предаване на звуковите вълни.
Видове загуба на слуха
Два са основните вида зaгуба на слуха – кондуктивна и невросензорна.
Кондуктивната загуба на слуха се случва, когато получените звукови вълни не успяват да преминат от външното ухо през тъпанчето към малките костици, намиращи се в средното ухо. Кондуктивната загуба на слуха най-често предизвиква намаление в силната на звука, както и във възможността да се чуват тихи звуци.
Причината за кондуктивната загуба на слуха може да е разрастване в костта на средното ухо, ушна кал, перфорация на тъпанчето, наличие на течност в средното ухо. Много често се лекува с хирургично лечение.
Невросензорната загуба на слуха се получава в резултат на повреда, възникнала или във вътрешното ухо, или в нишковидните клетки, превръщащи вибрирането на звуците в нервните импулси.
Този вид загуба на слуха е много сериозен, защото не подлежи на лечение. Наблюдава се не само намаляване на слуха, но и доста неясно разбиране на речта, както и намалена възможност за възприемането на ясните звуци. Причините за този вид загуба на слуха са вирусни или бактериални инфекции, прием на опасни за ухото медикаменти, излагане на много силен шум, травми в областта.
Симптоми при загуба на слуха
Един от основните симптоми при загуба на слуха съответно е намаленото качество на говора и чутите звуци. Човек изпитва необходимост да увеличава звука по радиото и телевизията, докато другите хора си чуват абсолютно нормално. Започва трудно да разбира какво говорят околните, особено ако има фонов шум на по-оживените места.
Загуба на слуха кара човекът постоянно да иска да бъдат повтаряни думите в разговора. Понякога просто се оттегля от разговори с повече събеседници и започва да избягва социални ситуации и места, които биха го накарали да се чувства неудобно.
Диагностициране на загуба на слуха
Поставянето на диагнозата загуба на слуха изисква консултация с лекар. Щом специалистът се запознае с оплакванията на своя пациент, следва провеждане на редица прегледи и тестове. Степента на загуба на слуха зависи от прага на възприемане на звуците, както и на интензитета на най-тихите звуци, които човекът е способен да възприеме.
Според една от най-разпространените класификации, загубата на слуха бива 7 групи – Нормален слух – 10 до 15 dB; намален слух - 16 до 25 dB; малка загуба – 26 до 40 dB; средна загуба – 31 до 55 dB; силна загуба – 56 до 70 dB; много силна загуба – 71 до 90 dB; пълна загуба – 91+dB.
Лечение на загуба на слуха
Лечението на загубата на слуха е сериозно предизвикателство за медицинските специалисти и зависи най-вече от причините за появата на болестното състояние. Когато се установи, че причината е инфекция, лечението се осъществява с антибиотици, които да облекчат състоянието. При ушна кал задължително се правят промивки. Понякога загуба на слуха подлежи на хирургично лечение, а когато е твърде тежка се прибягва до слухов апарат.
Профилактика на загуба на слуха
Профилактиката на загуба на слуха се изразява в стабилен баланс на течностите, борба с артериалните заболявания, повишаване на устойчивостта на организма към различните инфекции.
Продължителното излагане на силен шум трябва да се избягва, а когато шумът е част от работната среда, трябва да се ползват протектори за ушите.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
