Разстройствата на речта са проблеми в говора, които възникват при 3-годишни деца. Причините може да са както психични проблеми, така и неврологични смущения. Лечението на състоянието е комплексно, като включва медикаменти и назначаване на психотерапия.
Около навършването на една годината малкото дете трябва да започне да произнася своите първи думи. До навършване на две години детето трябва вече да може да съставя прости изречения, а вече на 3-годишна възраст не трябва да се затруднява и с по-сложни изречения.
Децата, които имат нормален слух и говор, проговарят до 3 години, а наборът от използваните думи непрекъснато се увеличава. Именно заради това разстройствата на речта се откриват около третата годинка на детето, когато при болния малчуган се забелязват отклонения в нормалното общуване и говор.
Причини за разстройства на речта
Отклоненията, които се наблюдават в общуването на детето, може да се дължат на най-различни причини – неврологични проблеми, умствено изоставане, поведенчески проблеми, емоционални разстройства, наличие на глухота или друг вид сензорни нарушения.
Отклоненията от езиковото общуване често стават причина за поява на проблеми с писането, четенето и взаимоотношенията с околните.
Основните причини за възникването на речеви разстройства са разпределят в няколко основни групи. Първата от тях са функционални проблеми – при тях нарушенията на речта се появяват в резултат на тежко инфекциозно заболяване, усложнение след прекаран грип или претоварване на гласа.
Възникването на аномалии в езиковите способности и общуването може да са резултат от някакво емоционално напрежение или преживяна тежка психологическа травма.
Разстройствата на речта във физически аспект може да са провокирани от здравословни проблеми в устната кухина, нарушен слух или проблеми в сензорната моторика.
Видове разстройства на речта
В следващите редове ще ви запознаем с най-разпространените видове разстройства на речта.
Алалия – алалията представлява недостатъчно развита реч, поради настъпили поражения в мозъчната кора. При алалията речевите проблеми се развиват в три нива – при първото е засегнато произношението на звукове; при второто е нарушена артикулацията на думите; при третото ниво детето използва неправилни думите, а близките по звучене съвсем се смесват. Алалията е характерен проблем за деца, които страдат от глухота, аутизъм или лека форма на умствена изостаналост;
Тахилалия - тахилалията предстатвлява прекалено ускорена реч, възникнала в резултат на най-различни усложнения. При тахилалията темпото на говор може да достигне до цели 20-30 звука в секунда, като нормално се произнасят до 10-12 звука в секунда. Характерни при тахилалията са изпускането на срички или пък неясното им произношение;
Брадилалия – брадилалията представлява забавяне на речевата функция, възникнало в резултат на определен вид патологично отклонение. Възможно е причината за този вид речево нарушение да е умствена изостаналост на детето, травма на мозъка, заболяване на централната нервна система, неврологично заболяване. При брадилалията се наблюдава по-бавно произнасяне на думи, което в по-голяма част от случаите е съпроводено и с по-бавно четене и писане;
Дислалия – дислалията е най-често срещаното речево нарушение. Свързано е със звукопроизнасянето. Децата с дислалия имат нормален слух, но срещат затруднения при произнасяне както на отделен звук, така и на група звуци. Физиологично погледното дислалията възниква заради неправилно устройство в някоя от частите на говорния апарат – зъби, челюст или език. Децата със забавяне в развитието или такива с прекалено силна възбудимост също може да страдат от дислалия;
Ринолалия – представлява нарушение, което се проявява с назален или носов изговор на думите. Причините за поява на ринолалия са единствено от физически характер, без психологически аспект. Обикновено причините са слабо подвижно небце, вял език, ускорено дишане, недобре развити мускули на устната кухина;
Афония – представлява отклонение в гласа, при което той е или с по-нисък, или с по-висок тембър. Психичните причини за афонията са емоционална нестабилност или истеричност на детето. Физиологичните причини са кисти, проблеми със слуха, алергии, патология в жлезите с вътрешна секреция, аномалии в гласните връзки;
Заекване – това е аномалия, отразяваща се върху нормално плавно произнасяне на думите. При заекването се наблюдава повторение на думи и срушки, както и удължаване на някои звукове, напрежение при изговор, паузи при произнасяне на думата. Причини за заекването може да са тежка психологическа травма, някои инфекцииозни и неврологични заболявания;
Дизартрия – при дизартрията се наблюдават нарушения е самата координация на говорния процес, като липсва осъществяване на синхронизирането между артикулацията, говора и дишането. Дизартрията често се получава в резултат на сетивни нарушения или проблеми в централната или периферната нервна система. Пораженията от това нарушение може да се установят още след раждането.
Лечение на разстройства на речта
Лечението на разстройствата на речта е комплексно. Налага се едновременното взаимодействие между психолог и логопед. Прилага се терапия, която е свързана с емоционалното състояние на детето. Може да се правят масажа и различни стимулации на езика и лицето.
Прилагат се специфични упражнения на езика, мускулите и устните на лицето. Когато речевите нарушения са причинени от физически аномалии, е необходимо да се проведе и медикаментозно лечение.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
