Ако се интересувате от невробиологичните механизми на паметта, тогава може би сте се натъквали на това, че една особена зона в мозъка, наречена хипокамп, е отговорна за нашата памет или по-конкретно - тя е нейния център.
Важно е обаче да се обърне внимание на това, че далеч не само тази част на мозъка е отговорна за нашата памет, както и това че тя може да е и резервна.
Как спомените преминават от краткосрочната в дългосрочната памет?
Хипокампът действително играе важна роля, когато искаме да запомним някаква информация, например местност, маршрут, разположение на обекта, някакъв текст или друго. Интересен факт е и това, че когато лабораторните мишки например ги учат да излизат от лабиринта им, тогава при тях също работи тази област в мозъка. Именно там се случва така наречената консолидация (стабилизиране) на паметта, тоест трансформирането на краткосрочната в дългосрочна. По този начин информацията преминава от хипокампуса в невронната мрежа и другите области в мозъка.
За механизма на стабилизирането на краткосрочната информация в дългосрочна са известни доста факти. Най-интересния е обаче това, че консолидацията се случва по време на съня ни, тоест именно тогава се получава преминаването от краткосрочната в дългосрочната памет с помощта на електрическите вълни, които възникват в мозъка ни по време на бавната фаза на съня (Делта сън). Ако обаче не сте се наспали или дори ако редовно не се наспивате, тогава и паметта ви ще се влоши, тъй като информацията, която е попадна в хипокампуса просто ще изчезне.
Съня - светът на спомените ни
Има обаче и друга памет, а именно тя е свързана с движенията на личните ни събития, спомените ни, емоциите. Смята се, че тя се изпраща в мозъчния възел на кората. И тук също се случва така наречената консолидация, тоест превръщането от краткосрочна в дългосрочна памет. За съжаление за този процес е известно доста по-малко в сравнение със запазването на получената информация. Според последните изследвания в тази област, сънят отново оказва огромно влияние и на пренасянето на нашите спомени от краткосрочната памет в дългосрочната.
С други думи, дори ако запомнените събития не са били предназначени за хипокампуса, той въпреки това оказва своето влияние и на нашите спомените, а именно дали и колко време ще се съхранят в паметта ни. Може да се каже дори, че именно хипокампуса е нашият Завод за консолидиране на паметта, който работи по време на съня ни. Принципът на запомнянето на събитията и информацията се отличава с някои свои детайли, но ако редовно будуваме и спим по малко часове, тогава във всеки един случай нашата памет и концентрация ще са много лоши.
И така, когато насън хипокампусът преформатира „своята” информация в дългосрочен план, дейността на нейните невронни вериги помага да се направи същото с другата лична информация (спомени, емоции и т.н.), тъй като едната памет оказва пряко влияние и на друга.
Все още принципът на консолидирането (стабилизирането) на спомените от краткосрочна в дългосрочна памет не е изцяло изучен и ще се правят нови проучвания, за да изясни механизма на процеса. Във всеки един случай и днес е ясно, че сънят оказва пряко влияние на всяка една памет и без активна почивка ние няма да можем да трансформираме паметта ни в дългосрочна.
