Олигодендроглиомите представляват туморни образувания на мозъчните структури от групата на глиомите, които се образуват в следствие на злокачествено заболяване на олигодендроцитите. Този процес може да възникне във всяка една възраст и никой не е защитен от това, но по-често патологията се установява при мъжете в напреднала възраст.
Всъщност злокачествената трансформация на глиални клетки съставя около 3% от всички тумори на главния мозък, което съответства на това че на 100 000 души в година се разболяват 0. 3 % от това число. Този вид тумор се отличава с бавното си прогресиране и значителните размери. Локализира се в бялото вещество на мозъчните полукълба по стените на страничните вентрикули. Има свойството да прониква в дебелината му, като рядко засяга мозъчния ствол.
Етиологични фактори и клинични прояви на олигодендроглиомите
Учените от водещите университети са установили това, че задвижващ механизъм за развитието на раковите формации при пациентите с олигодендроглиоми на главния мозък е главно мутация на гена TCF12.
Сред другите водещи фактори са:
- полова принадлежност (преимуществено мъже);
- дейности, които са пряко свързани с контакта с вредни съединения (химическа, петролна промишленост и др.) или с радиационно излагане;
- възрастови изменения;
- замърсяване на околната среда;
- прекарани в миналото вирусни инфекции, които са с висока канцерогенност.
Проявлението на симптомите е тясно свързано с местоположението на олигодендроглиомите. Злокачествеността във фронталната част се проявява чрез неврологични проблеми, по-специално нарушена координация, проблеми с речевата дейност, проблеми с паметта и усвояването на информация, слухът е намален. Доста често олигодендроглиомът на мозъка се характеризира с развитието на вътречерепна хипертония. Другите често срещани симптоми са:
- функционални оптични проблеми;
- замайване и повръщане (9%);
- конвулсивни припадъци;
- епилепсия (57%);
- хемипареза;
- намалена умствена способност;
- парализа на противоположната страна на тялото.
Методи за диагностика на олигодендроглиомите
Най-често се провежда оценка на неврологичния статус, снема се анамнеза, проследяват се слухът, обонянието, рефлексът на очите, оценява се общото състояние на мускулите и вестибуларния апарат, като особено внимание се отделя на оценката на абстрактното мислене и паметта. Ако се подозира олигодендроглиом (ОДГ), следните тестове са задължителни:
- визуализация на мозъчните структури с помощта на ЯМР;
- рентгенова КТ за получаване на слоести изображения на мозъка;
- проверка на биоелектричната активност на мозъка - ЕЕГ;
- диагностика на слуховата чувствителност - аудиометрия.
Лабораторната диагностика на ОДГ включва:
- анализ на цереброспиналната течност;
- стереотактична биопсия;
- биохимичен кръвен тест.
Прогноза при олигодендроглиоми
Постигането на постоянна ремисия след лечението (5-годишна преживяемост) зависи пряко от възрастта и физическите фактори при всеки пациент. Най-голямата вероятност за условно възстановяване (липсата на нови огнища в рамките на 10 години след операцията) се отбелязва при пациентите в млада възраст. Колкото по-възрастен е пациентът, толкова по-малък е шансът му да оцелее.
Статистиката показва:
- в групата от 20 до 44 години преживяемостта достига 81% от случаите;
- в групата от 45 до 55 - 68%;
- 55 години и повече - до 47%.
Разочароващата прогноза има трета форма - олигодендроглиом, който се трансформира в глиобластом. С тази диагноза дори пациентите от по-младата възрастова група живеят най-много 5 години след лечението и то само в 14% от случаите. Ако туморният процес не е надхвърлил границите на бялото вещество на полукълба и няма склонността да премине в съседни мозъчни структури - средната преживяемост достига 10 години. В случай на анапластичен олигодендроглиом продължителността на живота не надхвърля 2-5 години от лечението.
Заболяването, както и всяко туморно образование е много сериозно и опасно. Важно е да потърсите навременна медицинска помощ, като така продължителността на живот след проведеното лечение е значително повече. Добре е и да си правите профилактични прегледи веднъж на 1-2 години, ако влизате в рисковата група, а именно сте мъж и сте на възраст над 50-55 години.
