Имуносупресията представлява потискане на имунния отговор към даден антиген. Състоянието може да е физиологично, патологично или изкуствено. Това може да се получи, когато се нарушава имунната система, като например следствие на лупус еритематозус или диабет.
Какво е имуносупресия?
Голяма част от хората, при които се извършва трансплантация на даден орган поради здравословни причини, приемат различни медикаменти, които потискат имунната система. Това се прави с цел да се минимизира възможността организмът да отхвърли органа. Тези лекарствени препарати обаче правят имунитета на човек не толкова чувствителен и в резултат на това той не може да открие и да унищожи раковите клетки или да се бори с инфекциите, които се предизвикват от него. При ХИВ отново се получава отслабване на имунната система и се увеличава риска от развитието на някои видове рак.
Изследванията показват, че вследствие на трансплантацията болните са значително по-изложени на възможността да се развие рак на даден орган. Някои от тях могат да са предизвикани от инфекциозни агенти, докато други - не. Сред най-честите са неходжкинов лимфом и рак на белите дробове, бъбреците и черния дроб. В резултат на тези здравословни патологии много често се развива патологичната имуносупресия.
Причини за появата на патологията
Най-общо причините могат да бъдат класифицирани в две категории.
Системни заболявания:
- диабет;
- хроничен алкохолизъм;
- бъбречна или чернодробна недостатъчност;
- автоимунни нарушения като системен лупус еритематозус или ревматоиден артрит;
- инфекции на ЦНС.
Имуносупресивно лечение:
- поликлоналните имуноглобулини;
- антиметаболити;
- йонизиращо лъчение;
- биологични алкилиращи агенти като циклофосфамид и хлорамбуцил.
Показания за имуносупресия
Имуносупресията е клинично показана в три различни ситуации:
- вследствие на трасплантация, за да се минимизира шанса да се отхвърли трансплантираният орган от организма;
- наличието на автоимунно или свръхчувствително разстройство, което води до увреждане и нарушаването на работата на тъканите и органите;
- появата на лимфопролиферативни нарушения.
Имуносупресорите са медикаменти, които се използват с цел умишлено потискане на производството на имунни клетки. Те подтискат обаче и нормалния имунен отговор на организма към различните инфекции и дори към появата на злокачествени образувания. Химиотерапията също намаляват нормалния имунен отговор.
Симптоми на имуносупресията
Като цяло пациентите с отслабена имунна система имат променена връзка с чуждите антигени, включително към патогенните микроби. Това води до клинични промени на състоянието им:
- вирусни инфекции като херпес и лишеи;
- бактериални инфекции, като златист стафилокок;
- гъбични инфекции, като аспергилоза;
- бързо прогресиране на инфекции;
- промени в обичайните признаци и симптоми на инфекцията, включително лабораторните параметри. Това от своя страна води до нетипични прояви на инфекцията;
- злокачествени новообразувания след трансплантация или вторични злокачествени тумори при пациенти, които са преминали химиотерапия.
В допълнение към системната инфекция, общото здравословно състояние на тези пациенти е отслабено от множество фактори, като например:
- основното заболяване;
- нежелани странични ефекти на медикаментите;
- недохранване.
При диагностиката на имуносупресията се провеждат различни функционални тестове, прави се кожен тест за забавяне на реакцията на свръхчувствителност, извършват се Т-клетъчни тестове. Лечението е насочено към профилактика и лечението на съпътстващите инфекции, колкото е възможно по-рано и агресивно. Особено внимание трябва да се обръща на пациентите след трансплантация на органи или тези, които преминават химиотерапия, тъй като те са особено податливи на имуносупресията.
