В практиката на травматолозите често се диагностицира дислокация на лакътната става, като това е много често срещана травма при децата. По характера на щетите нараняването може да се раздели на три вида, като то е придружено от зрителна деформация на крайника, болка и ограничена подвижност.
Веднага трябва да се консултирате с лекар, който може правилно да постави диагнозата, да предпише лечение и да даде превантивни препоръки, за да се възстановите по-бързо след дислокацията на лакътната става.
Причини за дислокация на лакътната става
Когато връзките на лакътя се разтягат и не държат костите на място, главите им се изместват и лакътната става се извива. За появата на дислокация на лакътната става можем да разграничим следните фактори:
- падане;
- силови спортове;
- професионални дейности, свързани с пренасяне на тежести;
- извършване на гимнастически упражнения;
- невнимателно обличане на дрехите (характерно за децата).
Ако пулсът върху увредения крайник не може да се усети, това е знак, че костите на ставата са прищипали артерията, което е много опасно. Лекарите разграничават 3 вида дислокация:
1. Предна, в която ставните глави са изместени напред.
2. Задна дислокация на лакътната става, когато костта е изместена вътре в лакътния завой.
3. Латерално - ставната кост се премества встрани.
Симптоми на дислокация на лакътната става
- силна болка;
- характерно щракване в момента на нараняване;
- деформация на крайниците;
- появата на оток;
- ограничена или пълна загуба на мобилност;
- повишаване на температурата;
- усещане за изтръпване в пръстите.
Диагностика и лечение на дислокация на лакътната става
При наличие на травма задължително трябва да посетите ортопед, за да се диагностицира вида на травмата и последващото лечение, което ще се наложи. Лекарят извършва най-често следните манипулации:
- установява обстоятелствата на нараняването;
- изследва крайника;
- установявайки вида на увреждането;
- измерва пулса, за да определи дали е нарушен притока на кръв;
- определя степента на нарушение на мобилността.
След изследването се препоръчват да се направи рентген на мястото, ултразвук, КТ или ЯМР. Методите помагат да се изясни пълната клинична картина на дислокацията на лакътната става: степента на изместване на ставните глави, вида на нараняването, състоянието на околните тъкани. Ефективно е също така провеждането на електромиография, която оценява функционалната мускулна способност на ръката.
Ако някой нерв е повреден, се препоръчва консултация с невролог. Необходим е поставянето на гипс на лакътната става, особено когато нараняването се комбинира с разкъсване на хрущяла. Лечение се определя на база, каква е клиничната картина. Най-често то бива медикаментозно, като също така е добре да се правят масажи и физиотерапия на нараненото място, за да се възстанови по-бързо лакътната става след дислокацията.
Във всеки един случай, както при всяка една травма, така и тук е важно веднага да посетите медицинско лице. Само така изхода от лечението ще е благоприятен, а и времето за възстановяване ще е доста по-малко.
