Синдромът на Мюнхаузен преставлява вид психическо разстройство, при което болният човек постоянно имитира физически симптоми, за да може да предизвика симпатия и съпричастност в околните хора.
Лицата, страдащи от синдрома на Мюнхаузен, симулират непрекъснато различни оплаквания, самонараняват се и дори могат да фалшифицират проведените медицински изследвания. Болният не цели материална изгода, а по-скоро се стреми към привличането на вниманието на околните – роднини, приятели, лекари. Характерна е още болестна мания за влизане в болница с измама и хитрост.
Не е уточнена точната причина за възникването на този рядък синдром. В голяма част от случаите при тези хора се наблюдават и различни други психически отклонения, а поводът за тях се крие в преживяна психическа или емоционална травма в миналото.
Болните от синдрома на Мюнхаузен са хора, които притежават специфични ексцесивни нужди и не могат да получат необходимото удовлетворение на потребностите си от нормалните за други хора източници.
Те могат да черпят радост и утеха единствено от грижи, които ще получат в измислената си роля на пациент, а в тежките случаи и на инвалид дори. Имитирането на страдания и специфични нужди е начин на живот за тях, който замества неудовлетвореността им.
Страдащите от синдрома на Мюнхаузен се усещат в безопасност само и единствено когато за тял се полагат специализирани грижи в болнични заведения. Тези хора са изключително изобретателни, като основната им цел е да удължат възможно най-много престоя си в болницата.
Важно е да се отбележи, че синдромът на Мюнхаузен не е хипохондрия и съответно задължително трябва да се разграничи от нея. При хипохондрията е характерно, че болният погрешно тълкува напълно нормалните физиологични функции на тялото си и постепенно се убеждава, че страда от реално заболяване.
Хипохондриците изпитват ужас от болестите и изкат да ги излекуват. Болните от синдрома на Мюнхаузен искат просто да бъдат постоянно болни в очите на другите и за тях да полагат ежедневни грижи.
Симптоми при синдром на Мюнхаузен
Симптомите при синдрома на Мюнхаузен са изключително разнообразни и се изразяват в оплаквания, които в голяма част от случаите са напълно несъвместими, а с течение на времето все повече прогресират.
Сериозни алармиращи прояви за болестта са упоритото желание на човека да търси редица медицински специалисти, да прави много изследвания и склонността му да се подлага на всякакви оперативни интервенции без какъвто и да е страх.
Болните са отлично запознати със сложни медицински термини и дори клиничните прояви на голям брой заболявания. Те измислят история на своето заболяване и започват отлично да имитират симптомите на избраната болест – болки в корема, гадене и повръщане, гърчове, слабост, припадъци. Склонни са да се самонараняват, да поглъщат токсични вещества и дори да се самоинфектират.
Хората със синдром на Мюнхаузен са склонни да подправят изследванията си, да саботират назначеното лечение, за да задълбочат тежестта на състоянието си. Понякога емоционалните им желания са така силни, че се стига до самоубийство.
Диагностициране на синдром на Мюнхаузен
Диагностицирането на синдрома на Мюнхаузен съвсем не е лека задача. Симптомите са твърде неясни и обширни, нямат никаква логика и последователност.
Болните са склонни избирателно да представят медицинската документация, като целят да убедят лекарите, че предишната диагноза не е поставена правилно. Това води до нови изследвания и манипулации в търсене на основното заболяване.
След провеждането на физикалния преглед лекарите са още по-объркани. В голяма част от случаите пациентът съобщава симптоми, които по никакъв начин не отговарят на физикалната находка. При други пациенти се откриват белези от инжекции и физически наранявания.
Лабораторните изследвания също не дават никаква яснота, защото са в пълно несъотвествие със симптомите, а и защото пациентът ги фалшифицира. Изследванията се правят повторно, а случаят се заплита още повече. Тогава вече лекарят започва да обмисля все по-редки заболявания. Именно този интерес и внимание търсят болните.
Лечение на синдром на Мюнхаузен
Лечението на синдрома на Мюнхаузен е истинско предизвикателство за специалистите. Още щом се установи, че става въпрос за конкретния синдром, лечението трябва да бъде насочено към психическото, а не физическото състояние на пациента. Това неминуемо предизвиква голямо разочарование у болния, той много трудно осъзнава, че се нужда от специализирана психиатрична помощ.
Насочването на болния към терапия с психиатър трябва да стане много внимателно и тактично. Подходящата терапия при синдром на Мюнхаузен е когнитивно-поведенческата. Тя се назначава заради нуждата на болния да се подлага отново и отново на различни лечения, независимо от възможните сериозни последици за здравословното състояние.
Когато болният трябва да бъде хоспитализиран, подготовката за това събитие трябва да е изключително прецизна. Те трябва да се наблюдават от специалистите и винаги да им бъде упражняван необходимият контрол.
Действията на болните от синдром на Мюнхаузен много често причиняват тежко, но непреднамерено нараняване, възможна инвалидизация и дори смърт. Болните от този синдром са постоянно застрашени от такива последствия. Поведението им в никакъв случай не бива да се подценява от околните, защото крайните резултати са много тежки.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
