Жълтеница

Жълтеница

Жълтеницата (иктер) представлява болестно състояние, при което кожата и бялата част на очите се оцветяват в жълто. Сама по себе си жълтеницата не е заболяване, а по-скоро е симптом, който може да сигнализира за различни заболявания. Причинява се от значително повишени нива в кръвта на пигмента билирубин.

Интензитета на пожълтяването на кожата и очите е толкова по-изразен, колкото е по-висока концентрацията на билирубина в кръвта. Когато нивата на билирубина не са много високи, то и цветът не е така изразен и състоянието се нарича субиктер.

При леко повишен билирубин първо се оцветяват очите и пространството под езика. Ако обаче нивата на билирубина продължат да се покачват, то цялата кожа на болния човек се оцветява.

Повишаването на нивата на билирубина се получава, когато има дисбаланс между количеството на произведения и отделения от тялото билирубин. В следващите редове ще разгледаме механизма за повишаване на нивата на специфичния пигмент.

Когато еритроцитите (червените кръвни клетки) увредят или остареят, тялото ги разрушава. Билирубинът всъщност е отпадният продукт от този процес на разрушение. Чрез кръвният поток билирубинът се озвова в черния дроб, където се свързва с т.нар. глюкоронова киселина.

Процесът е известен като конюгация, а полученият билирубин е конюгиран и е различен от онзи, отделящ се червените кръвни клетки, преди да попадне в дроба (неконюгиран).

Конюгираният билирубин се секретира в жлъчката и благодарение на нея попада в червата. В тях той се превръща вече в уробилиноген, а по-голямото количество от него се изхвърля чрез изпражненията. Много малка част от уробилиногена се резобира от червата и отново попада в кръвта, достигайки до бъбреците и отделяйки се с урината.

Жълтеницата се получава в три основни случая:

Жълтеница

Когато има нарушения в работата на черния дроб, които пречат на отделянето на билирубина от кръвта, процесите на конюгация и на секрецията му в жлъчката. Жълтеницата, която възниква по този механизъм се нарича хепатална – чернодробна жълтеница.

Когато се произвежда прекалено голямо количество билирубин, който черният дроб не е в състояние да отдели от кръвта с необходимата скорост. Този вид жълтеница се нарича прехепатална или още пречернодробна.

Когато е налице процес, блокиращ жлъчните пътища, който намалява или направо спира потока на жлъчка и билибурин в нея по посока червата. Тази жълтеница е холостазна, а процесът, спиращ потока на жлъчка към червата е познат като холестаза. Важно е да се отбележи обаче, че холестазата не винаги причинява жълтеница.

Причини за жълтеница

Причина за получаването на прехепаталната жълтеница е увеличено образуване на билирубин, получаващо се при хемолитични анемии, мегалобластни анемии, таласемия, при кръвоизливи в стомашно-чревния тракт, белите дробове и други тъкани.

Причините за хепаталната жълтеница са:

Хепатит, при който е нарушено способността на черния дроб да конюгира билирубина и да го освобождава в жлъчката. Това могат да бъдат остър вирусен хепатит, алкохолен хепатит и други видове.

Хронично чернодробно възпаление – чернодробната тъкан е заменена от съединителна таква и се развива тежкото заболяване цироза.

Физиологична жълтеница при новородени – причинена е от все още намалената атквиност на специфичен ензим. Тази жълтеница отминава за няколко дни.

Синдром на Гилбърт – вродено заболяване, при което е активността на ензима, участващ в конюгацията на билирубина, е намален.

Инфрилтративни заболявания на черния дроб – в дроба се отлагат субстанции или клетки, които не бива да са там. Примери за подобено заболявания са болест на Уилсън, хемохроматоза, рак на черния дроб.

Холостатичната жълтеница е причинена от застой на жлъчката в жлъчните канали. Тя бива вътречернодробна и екстрахепатална (извънчернодробна).

Симптоми при жълтеница

Основният симптом при жълтеницата е пожълтяването на очите и кожата. Други съпътстващи симптоми могат да бъдат потъмняване на урината, обезцветяване на изпражненията, сърбеж по кожата.

Според вида на основното заболяване, може да се наблюдават и допълнителни симптоми – необичайно отслабване, треска, болки в корема, гадене и повръщане, липса на апетит, подуване на краката и корема, раздразнителност, главоболие.

Жълтеница

Диагностициране на жълтеница

Жълтеницата се диагностицира най-вече по жълтото оцветяване. След това лекарят трябва да се запознае с оплакванията на пациента, съпътстващи заболявания. Важно е да се установи дали пациентът пие алкохол, има ли и други симпотми. След това се правят кръвни изследвания, ехография на коремни органи и други изследвания, които да установят първопричинителя.

Лечение на жълтеница

Сама по себе си жълтеницата не се лекува, защото лечение се прилага на основното заболяване. Прилагат се различни медикаменти и терапии, които да облекчат състоянието.

Някои от заболяванията (като цироза) са много сериозни и е възможно нивата на билирубина да не могат да се овладеят, поради което жълтеницата става постоянно явление.

Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!

Виж повече

Рейтинг

5
Общо 1 гласували
5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари