Дизентерията е опасно заболяване на червата, което има инфекциозен характер и протича с тежка обща интоксикация на организма. Другото наименование на дизентерията е шигелоза, което никак не е случайно – причинителите на заболяването са грам отрицателните бактерии флекснер и шигела. Те представляват аеробни бактерии, които отделят токсични продукти при своя разпад – ендотоксин и екзотоксин.
Бактериите, които причиняват дизентерията, се озовават в околната среда посредством изпражненията на заразения човек, след което заразяват както водата, така и хранителните продукти. След това чрез мухи или благодарение на попадането им в ръцете на човека, те навлизат и в храносмилателния тракт. Там вече претърпяват частично разрушение в резултат на действието на стомашния сок и отделят токсичните агенти. Отделеният ендотоксин навлиза в кръвта и заболяването се разпространява.
Много голяма част от болестотворните бактерии обаче не се разрушават в резултат на действието на на стомашния сок. Неразрушилите се бактерии попадат в дебелото черво, където вече възпаляват лигавицата на червото.
Инфектираната чревна лигавица се покрива с гнойни налепи, а на някои места се получават гнойни язви, които имат голяма дълбочина и остри ръбове. Отделя се голямо количество чревна слуз, чревната перисталтика се усилва, в резултат на това човекът се оплаква от чести чревни спазми.
Симптоми при дизентерия
Инкубационният период на дизентерията варира между един ден и една седмица. Дизентерията има много остро начало, температурата се покачва до 38-40 градуса, болният се оплаква от втрисане и тежка отпадналост. Другите симптоми при дизентерия включват главоболие, коликообразни коремни болки, гадене и повръщане. Най-характерният симптом при дизентерията е диарията.
Наблюдават се чести и неотложни позиви за дефекция. Изхожданията на болния са не само чести, но и съпроводени със силни болки. Изпражненията са смесени с гной, воднисти, в тях има слуз и дори кръв. На по-късен етап е възможно болният да започне да изхожда само кръв, слуз и гной – това е т.нар. дизентерийна храчка.
Първоначалните болкови усещания в стомаха се локализират около пъпа, но скоро започват да се усещат предимно в лявата част на корема. Често болестта преминава за 4-5 дни, като може да протича в три основни форми – лека, средно тежка и тежка.
При по-тежките форми на дизентерията пулсът е значително ускорен, а артериалното налягане е понижено. При по-сериозна загуба на телесни течности е напълно възможно да настъпи опасният хиповолемичен шок, причиняващ нарушения в оросяването на тъканите.
Дизентерията при децата протича много по-тежко. Загубата на телесни течности при малчуганите може да причини сериозни мускулни гърчове и значително влошаване на състоянието на детето. В подобни случаи веднага трябва да се потърси медицинска помощ, за да се избегнат потенциалните усложнения.
При неправилно лечение на дизентерията е налице реална възможност от хронифицирането ѝ, в резултат на което е възможно да продължи месеци или дори години. Изхожданията при хроничната дизентерия не са толкова чести като при острата форма, но за сметка на това изпражненията винаги са кашави.
Диагностициране на дизентерия
Симптомите при дизентерията и тежестта им насочват лекаря към поставянето на правилната диагноза. Наличието на дизентерия се потвърждава и след извършването на някои микробиологични изследвания. Необходимо е да се вземат фекални проби, за да се проверят за наличие на шигели. Правят се и серологични тестове, а след като премине острата фаза на болестта може да се назначи и ректороманоскопия.
Лечение на дизентерия
Лечението на дизентерията се извършва в изолирано помещение в домашни условия или пък в болнична среда, за да се предотврати заразяването на други хора и дори избухването на епидемия. За да се облекчат болестните симптоми се назначават антипиретици, спазмолитици и различни антидиарийни препарати.
Назначаването на конкретните лекарства зависи най-вече от възрастта на болния, както и неговото състояние – дали дизентерията протича по-леко или пък е в по-тежка фаза. Ако болният се е обезводнил се налага влизането на специални коктейли, които включват солеви разтвори, витамини и глюкоза.
За да се установи, че човек е оздравял е необходимо да се получат поне два отрицателни резултата от изследванията на анален секрет. При малки деца и работещи в заведения за обществено хранене периодът на изолацията трябва да се удължи с три дни. Пробите за анален секрет се вземат не два, а четири пъти.
Прогнозата за излекуването е благоприятна при ранно откриване на дизентерията, както и при назначаване на подходящо лечение. При късно започнало лечение обаче, особено при малки деца, влошаването на здравословното състояние може да е сериозно.
Възможно е да се стигне до хронифициране на болестта, перфорация на червата и чревни кръвоизливи.
Хранене при дизентерия
Храненето при дизентерията е изключително важен компонент за облекчаването и намаляването на симптомите. Препоръчва се менюто на болния да включва леки билкови чайове, пасирани зеленчукови супи, морковено пюре, оризова вода, сухари, картофено пюре, бисквити.
Преминаването към обичайния начин на хранене трябва да става постепенно и умерено, за да не се натоварва излишно стомахът. Мазните, пържените, солените, горчивите и лютите храни задължително трябва да се избягват. Алкохолът, газираните напитки и кофеинът също не са препоръчителни.
Профилактика на дизентерия
Профилактиката на заболяването се състои в спазването на висока лична хигиена, както и много внимателно приготвяне на храните, особено в обществени кухни, където се предполага, че се хранят голям брой хора.
Хранителните продукти трябва да се почистват и измиват старателно, а по време на готвенето е необходимо спазването на основни хигиенни норми. Измиването на ръцете след посещение на тоалетна е абсолютно задължително.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
