Рак и сърдечно-съдови заболявания: това е най-честата асоциация, когато стане въпрос за масовите болести на съвремието. И това наистина е така, ако говорим за потенциално смъртоносни заболявания. Върху гърба на цивилизацията плющи обаче един друг, по-масов "бич" - психичните разстройства!
Дали са плод на съвремието, или просто в по-ранните етапи от развитието на човечеството не е имало толкова подробна статистика - трудно е да бъде установено. Можем да видим обаче поне кои са най-често срещаните психични разстройства в наши дни и какви са техните симптоми:
Депресия
От депресия страдат между 2. 5% и 6. 5% от световното население - и това във всеки един момент. За България цифрите са 8% - 12% - значително по-високи от средното в световен мащаб. Този факт има своето закономерно обяснение: безработица, финансови проблеми и усещане за безнадеждност могат съществено да спомогнат за достигане на клиничната форма на състоянието.
По същество обаче депресията е афективно разстройство - тоест, дължи се на неуредици в емоционалния баланс и е често срещана и при подчертано преуспели личности. По-склонни към депресия са жените - броят на засегнатите от депресия дами е с около 50% по-голям от броя на засегнатите мъже.
Симптомите на депресията са многобройни и лесно могат да бъдат сбъркани с обикновено лошо настроение, породено от реални, обективно обусловени проблеми. Такива симптоми са например раздразнителност, нисък тонус и постоянна умора, безпокойство. Ако обаче на сцената излязат и пълна загуба на интерес към всичко, склонност към безпричинен плач и натрапчиво усещане за самота, то най-вероятно се касае за депресия. Диагностицирането и лечението на депресията и на всяко нервно разстройство изискват намесата на специалист - както всяко друго заболяване!
Фобии
Фобиите са може би най-разпространеният тип психично разстройство - има ги вероятно всеки втори жител на планетата, дори и да не го осъзнава. Просто казано, фобията е ирационален, неконтролируем страх от нещо - действие, предмет, вещество, същество. Списъкът с класифицирани фобии е почти безкраен и съдържа както елементарните акрофобия (страх от височини), аерофобия (страх от летене) и клаустрофобия - страх от затворени пространства, така и направо изумителни състояния като например хинофобия (страх от китайци), гленофобия (страх от погледа на кукли) и генуфобия (страх от голи колене). Симптоматика при фобиите няма - те се проявяват само когато дразнителят е налице.
Соматизацонно разстройство
Просто казано - "синдром на псведоболестите". Страдащите от соматизационно разстройство чувстват реални, повтарящи се телесни неразположения - болки, сърбежи, схващания, изтръпвания; може да се стигне дори до видими проявления като обриви и загуба на коса. Дори най-подробните медицински прегледи и лабораторни изследвания обаче не откриват никакви органично обусловени причини - всички страдания на болния, макар и напълно реални, са резултат от самовнушение.
Хипохондрия
Докато при соматизационното разстройство засегнатият изпитва реални болки, неразположения и симптоми, страдащите от хипохондрия просто са убедени, че са болни - без никаква симптоматика и усещания. Това нервно разстройство се изразява в непоколебим убеденост от вече протичащо или неконтролируем страх от бъдещо развитие на тежко, високорисково заболяване. В повечето случаи страдащият от хипохондрия "се разболява" от всяка болест, за която чуе или прочете - и това са леките случаи. При тежка форма на хипохондрия страхът е постоянен и натрапчив; болният не се влияе от мнението на медицински специалисти и изследвания, макар те категорично да не откриват наличието на органично обусловен медицински проблем.
Социофобия
Макар и да принадлежи към раздел "фобии", това психично разстройство си заслужава отделното разглеждане - най-малкото поради факта, че пълното избягване на обществото не е лесно постижимо в съвременния живот! Социофобията (или социална фобия) обикновено започва в тийнейджърската възраст и се консолидира около притесненията от критично отношение - идеята, че няма да бъде харесан, е в основата на проблема за засегнатия от социална фобия. Това води до ирационален, некотролируем страх от всякакви социални ситуации.
При леките случаи може да се касае само за определени неща - като хранене в обществени заведения, изяви пред публика или контакти с противоположния пол. Може обаче да покрие цялата сфера на живота извън най-близкото семейно обкръжение. Симптоматиката не е постоянна - проявява се при възникване на обстоятелства, свързани с проблема, и се изразява в изчервяване, тремор (предимно ръцете), позиви за повръщане и уриниране.
Страхова невроза
Ако има психично разстройство, обединяващо в себе си две или повече други, съществуващи и сами по себе си нервни нарушения, то това е именно страховата невроза. В проявите на това заболяване могат да бъдат наблюдавани фобии, общо тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство /виж по-долу/, посттравматично стресово разстройство, социофобия...
Симптоматиката на страховата невроза може да бъде и от психически, и от физически характер.
Първият и основен симптом на психичното разстройство е ирационален, натрапчив страх от предстояща беда. Храктерът на предполагаемата беда може да варира в много широки граници - от страх от загуба на контрол върху собственото поведение, до природни катаклизми. Интересен детайл е, че при обстоятелствено потискане на един страх, страдащият от тази невроза веднага го заменя с друг. По-конкретни признаци за възможна страхова невроза са затруднения с конценрацията, неспособност да се запомни информация дори за кратък период, раздразнителност, склонност към драматизиране.
Паническо разстройство
Паническото разстройство е един вид особено тежък вариант на страховата невроза. Изразява се в повтарящи сe, настъпващи без предупреждение и без никаква конкретна, обективна причина пристъпи на паника. Най-характерна "таргет-група" за паническото разстройство са млади жени и такива в пубертетна възраст, но принципно профилът на страдащите от паническо разстройство е разнообразен.
Все пак факт е, че дамите, имащи този проблем, са два пъти повече от мъжете в същото положение. Освен със самите пристъпи на паника (или паник атаки), които протичат с изпотяване, тремор, чувство на задушаване, тахикардия, изгубване на връзка с реалността и убеденост от страна на засегнатия, че полудява или умира, състоянието допълнително се утежнява от постоянна тревожност кога и къде ще се случи следващият пристъп.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Може да го чуете в разговор като ОКР, или с английската абревиатура OCD (Obsessive-compulsive disorder). В известна степен това е едва ли не задължителното психично разстройство на подчертано високата интелигентност и виртуозност в дадена област. Което едва ли е толкова странно - ОКР се фокусира около перфектността, около изпълнението на дадено действие по точно определен начин. Характерно е най-вече за хора, отдадени на творчество и/или интелектуален труд. Въпреки това ОКР е разстройство в пълния смисъл на думата - една от основните му характеристики е агресивното, натрапчиво навлизане на нежелани мисли и образи в съзнанието на засегнатия.
Основното проявление на ОКР е и основен симптом за наличието му: ритуалност на действията. За човек с ОКР е типично например няколко пъти да отвори и затвори врата, докато остане удовлетворен как се е получило - без на практика да има и най-малка разлика между отделните затваряния; също и да разбърква кафето си по точно определен начин и категорично да не пожелае да го пие, ако нещо е нарушило ритуала му. При това състояние рутината е критично важна. Характерно за страдащитеот ОКР е, че изпитват силен психически дискомфорт, когато нещо не си е на мястото - дори ако по никакъв начин това не ги засяга.
Забележка: Диагностицирането и лечението на психичните разстройства следва да бъдат извършвани от упълномощен специалист!
