Simptomi.bg»Статии»Заболявания»Шизоидно личностно разстройство

Шизоидно личностно разстройство

шизоидно личностно разстройство

Шизоидното личностно разстройство е сред най-редките в света. Смята се, че едва около 1% от хората в световен мащаб страдат от него. Подобно на другите личностни разстройства, то също има типични симптоми, които издават нуждата да потърсим лекар или които биха сигнализирали на близките на страдащия, че трябва да го насочат към специализирана помощ, особено когато оплакванията са прекалено тежки или пречат на нормалното ежедневие.

Характеристиките на шизоидното личностно разстройство са нежелание за социални контакти, склонност към уединение, слаба емоционалност. Хората, които страдат от него, обикновено са напълно безразлични както към критики, така и към похвали, малко действия им носят истинско удоволствие, страдат от ниско или никакво либидо.

Това заболяване не е просто период, през който всеки преминава след тежка раздяла, труден момент или пък депресивно състояние, нито пък интровертност. Всички гореизброени симптоми са постоянни модели на поведение.

Пациентите с това личностно разстройство често живеят в собствен свят и фантазирането и откъсването от реалността им доставят удоволствие. Те може да изглеждат някак отдалечени, дистанцирани, некомуникативни, затворени.

Дори и в случаите, в които хората с шизоидно разстройство на личността искат да създадат връзки или близки отношения, то те го правят с изключително тесен кръг от хора и по определени правила и начини, които самите те определят. В случай на дискомфорт, те предпочитат изолацията пред компромиси и са готови отново да останат съвсем сами в собствения си свят.

Шизоидно личностно разстройство

Има разлика между шизоидно личностно разстройство и социална фобия. Хората със социална фобия изпитват непреодолим и необясним ужас от комуникация, самата идея за контакт и каквато и да е интеракция с други хора. Хората с шизоидно разстройство просто чувстват безразличие и липса на интерес и влечение към комуникациите и отношенията.

Лицата с това заболяване рядко търсят помощ, защото те самите не усещат нужда от намеса или лечение. Според някои учени, пациентите имат склонност да злоупотребяват с наркотици, алкохол или цигари и да изграждат привързаност към тях.

По този начин се пристрастяват и често лечение се налага едва тогава то е комбинирано - терапии при психолог, използване на когнитивно-поведенчески модели, както и консервативна терапия с медикаменти.

Има вероятност да се отключат и други разстройства, особено такива със затормозяващи за пациента симптоми. Тогава също се действа чрез терапия с лекарства, която действа и на самото шизоидно разстройство.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest