Жените със задоволство отбелязват, че мъжете с камъни в бъбреците разбират какво точно представляват родилните мъки. Бъбречната криза е една от най-болезнените и е един от най-важните симптоми за бъбречен проблем.
Основната функция на бъбреците е да прочистват организма от отпадните продукти на метаболизма, които се извличат от кръвта и в последствие се отделят под формата на различни видове соли в урината.
В зависимост от храните и течностите, които приемаме, в урината се отделят повече или по-малко от различните видове соли, които могат да се утаят и да формират кристали. Така се образуват различните по състав камъни – калциево-оксалатни, уратни, фосфатни и др.
Бъбречните камъни, наричани още конкременти, представляват твърда, компактна маса, съставена от кристали на различни соли – калциеви, уратни, фосфатни, магнезиеви или смесени, които се отделят като отпадни продукти в урината следствие на метаболитните процеси в тялото. Камъните не се еднакви и освен по състава им и при всеки пациент винаги се стремим да определим три основни характеристики, от които зависят както симптомите, така и лечението им – състав, локализация и размери.
Лечението при установен проблем с бъбреците не бива да бъде оставяно в ръцете на билкови отвари, нагревки и други домашни и народни способи. След консултация с уролог, редица изследвания и назначена терапия, пациентът трябва да е особено внимателен да не влоши състоянието си, като сам си предписва лечение. Вариантите за лечение на камъни в бъбреците са два:
- Медикаментозно лечение, което в зависимост от вида на камъните може да включва диуретици, цитрати и магнезий за превенция на кристализацията, подкиселяване или алкализиране на урината чрез диета, добавки и лекарства, избягване на витамин D, прием на алопуринол – при високо съдържание на пикочна киселина, антибиотици – при уроинфекции, които могат да стимулират отлагането на камъни в бъбреците; прием на големи количества течности.
- Хирургичното лечение се налага, ако камъкът не може да се изхвърли чрез урината по някаква причина, включително заради размера си; ако причинява постоянни болки, заради него се поддържа инфекция, има кървене или нараства твърде бързо. Отворената операция отдавна е отживелица и сега най-често се практикува т. нар. разбиване (литотрипсия). Манипулацията може да се извърши по няколко начина в зависимост от вида, размера и разположението на камъка, както и от състоянието на отделителната система и общото здравословно състояние на пациента. Литотрипсията се разделя на 3 основни вида:
- екстракорпорална литотрипсия, разбиване извън тялото: безкръвен метод, при който специално устройство произвежда ударни вълни – те преминават през всички меки тъкани, разбиват бъбрека на малки фрагменти и впоследствие те се изхвърлят чрез урината; процедурата се прави амбулаторно и без упойка, продължава около 30 минути и е ефикасна до 90% при размери на камъни в бъбреците до 2 см;
- лазерно разбиване – през естествени отвори на тялото, през пикочен мехур и уретер се достига до камъка и насочен лазерен лъч го раздробява на малки парченца; практикува се при камъни до 2.5 см и камъни, заседнали в уретер; прави се под упойка и изисква минимум един ден престой в болница;
- перкутанна нефролитотомия – тя е за камъни до 4 см; при нея се прави малък разрез на хълбока и през него чрез специален инструмент се достига до камъка; при този метод след разбиването се извличат и парченцата от камъка; естествено – прави се с упойка.
Независимо от избрания метод пациентът трябва да внимава с начина си на живот да не позволи ново образуване на камъни в бъбреците. Добре балансирана диета и редовно пиене на вода са само няколко от възможните варианти за превенция.