Разбирането на типичната прогресия на множествената склероза (МС) и научаването какво да очаквате може да ви помогне да придобиете чувство за контрол и да вземете по-добри решения как да вземете живота си в ръце, въпреки заболяването.
Множествена склероза се проявява, когато имунната система анормално се насочва към централната нервна система. Тази атака уврежда миелина и нервните влакна, които миелинът защитава. Вредите нарушават или спират нервните импулси, които се изпращат по гръбначния мозък. Симптомите на заболяването варират по своята тежест.
Обичайните начални симптоми на заболяването са умора, изтръпване на крайниците, слабост, виене на свят, болка, трудност при ходене, когнитивни промени, световъртеж. На този етап Вашият лекар може да определи дали сте изложени на висок риск от развитие на заболяването въз основа на вашата медицинска история и физически преглед.
Прието е първата фаза на множествената склероза да се нарича клинично изолиран синдром. Тя възниква при възпаление и увреждане на миелина, покриващ нервите в мозъка или гръбначния мозък. Технически не отговаря на критериите за диагностика на множествената склероза, тъй като това е изолиран проблем и често може да бъде объркан с възпаление на нервната система.
Втората фаза на болестта е рецидивиращият-ремитиращ тип множествена склероза. Близо 85% от пациентите биват диагностицирани именно при този етап. Характерно за този период е симптомите да се влошават, а след това да се подобряват от само себе си. В продължение на няколко десетилетия развитието на болестта вероятно ще се промени и ще стане по-тежка.
Рецидивиращата-ремитентна множествена склероза може да прогресира в по-агресивна форма на болестта – вторично-прогресираща МС. До този етап се стига, ако болестта не е лекувана. При него няма периоди на подобрение, а болестта постоянно се влошава.
Приблизително 15 процента от хората са диагностицирани с относително нечеста форма на болестта, наречена първично прогресираща МС. Тази форма се характеризира с бавна, но постоянна прогресия на болестта без периоди на ремисия.
Освен възрастни, деца и юноши могат да бъдат диагностицирани с МС. Тогава говорим за педиатрична форма на заболяването. Педиатричната МС следва подобна прогресия на заболяването като възрастовата форма и има подобни симптоми. Някои деца обаче изпитват допълнителни симптоми, като например припадъци и летаргия. Също така, курсът на заболяването може да прогресира по-бавно за по-младите хора, отколкото при възрастните.
Има различни възможности за лечение на човек, диагностициран с МС. Вашият лекар може да ви помогне да намерите най-добрата комбинация от лечения, за да управлявате симптомите си и да подобрите качеството на живот. Освен различните терапии с лекарства има и някои алтернативни спомагащи терапии и промени в начина на живота.
Изключително полезни могат да бъдат упражненията, йогата, акупунктурата, здравословната диета, техниките за релаксация и намаляване на стреса.
