Всички знаем, че пълна упойка се прилага, когато на човек му предстои сериозна операция или някаква болезнена процедура, но знаем ли какви са рисковете от нейното поставяне? Десет са медикаментите, които се използват за поставяне на пациента под пълна упойка, като основно начинът за упояване е чрез инжекция или чрез вдишване.
Усещането за пълно упояване е много по-различно от обикновеното заспиване. Пълната упойка е като загуба на съзнание. Решението каква точно да бъде упойката е на анестезиолог, който определя най-подходящия медикамент според възрастта, вида на операцията и общото здравословно състояние. Задължително е да се изясни дали пациентът страда от алергии.
Много е важно пациентът да бъде събуден възможно най-скоро от упойката, защото така ще се възстанови много по-бързо. Начинът, по който реагират пациентите, е различен. Възрастните хора се справят по-трудно и е възможно да са неадекватни или дори агресивни.
Най-често се наблюдават отпадналост, виене на свят, немощ, сухота в устата. Слабостта след пълната упойка трае до 2 дни. Раздвижването и приемът на повече течности са ключови за пълното възстановяване.
Като най-нежелани странични ефекти от пълната упойка са увреждане на нервната система и мозъка. Разбира се, в наши дни упойките са максимално усъвършенствани и рисковете са минимални.
Грешно е твърдението, че пълната упойка скъсява живота, но е важно да се знае, че натрупването на няколко пълни упойки неминуемо има отрицателно въздействие върху тялото.
