Бронхитът представлява възпаление на дихателните пътища и белите дробове, което може да бъде остро (с продължителност до три седмици) или хронично (с продължителност над три месеца, в две последователни години).
Причина за заболяването могат да бъдат вредни навици и практики, които засягат дихателната система, като тютюнопушене, замърсена околна среда (запрашена атмосфера), както и болестотворни микроорганизми (бактерии и вируси) поразяващи белите дробове.
Симптомите на бронхит включват кашлица, от начало суха, която преминава в продуктивна (с отделяне на секрет - храчки), хрема, болки в гърлото, задух. При инфекциозен причинител (бактериален или вирусен бронхит) често се наблюдава и леко повишение в телесната температура.
Лечението на леки, неинфекциозни форми на бронхит се свежда до облекчаване на симптомите. Основна цел на лечението на бронхита е да се осигури достатъчна доставка на кислород за организма, което се постига с лекарства за отпускане на брохиалните гладки мускули - бронходилататори (теофилин, салбутамол и други).
Важна задача в лечение на бронхита е премахването на гъстия слузест секрет от въздухоносните пътища и белите дробове, който затруднява нормалното дишане. В практиката се използват две групи медикаменти - секретолитици, които имат за цел да "нарежат" секрета и да улеснят изхвърлянето му, и експекторанти - лекарства стимулиращи отхрачването и евакуирането на секрета.
Към тези лекарства за бронхит спадат продукти от синтетичен (ацетилцистеин) и природен произход (екстракти от бръшлян, ружа, мащерка, анасон и т.н.), като те могат да се приемат под формата на сиропи, капсули или ефервесцентни таблетки.
При инфекциозни форми на бронхит лекуващият лекар назначава подходящ антибиотик, след изработване на антибиограма за установяване на конкретния причинител.
